"Европейците са в шок. Първият студен душ дойде от вицепрезидента Ванс"
Олексий Мелник: Тръмп вижда начин да прекрати войната, притискайки Украйна в ъгъла
Тръмп и Ванс поставиха Зеленски в Параграф 22 - каквото и да направиш, става по-лошо, смята анализаторът

Не бива да бъдем наивни, отговаря Мелник на въпроса следва ли да се надяваме на подкрепа от Доналд Тръмп за евентуални европейски военни контингенти в Украйна, както се надява британският премиер Киър Стармър.
Решен да покаже колко велика е Америка, малко повече от месец след като започна втория си мандат в Белия дом, лидерът на MAGA движението постави Украйна в положение да се извинява, че настоява за закрила срещу поредно руско нашествие. После с един замах спря доставките на оръжие и боеприпаси - като количество към една трета от всичко, което украинската армия получава, а като качество - някои незаменими неща като боеприпаси за зенитните комплекси "Пейтриът". Със следващия си ход Тръмп оряза драстично и сътрудничеството на американското разузнаване с украинците.
Ако се вярва на изданието "Politico", Тръмп не се отказва и от преговори с политическите опоненти на Володимир Зеленски в Киев в противоречие с аргументите на неудобния украински лидер, че избори във военно време рискуват разкол в нападнатата страна.
И така, Европа пристъпва решително към подготовка срещу руската агресия. Но продължава да разчита на Америка и оставя на MAGA-отбора да води решаващите преговори с Путин в условия на все по-топло другарство между Белия дом и Кремъл.
Как в Киев възприемат поведението на Тръмп и как виждат възможния принос на Европа за отбраната на Украйна?
САЩ и Русия като че ли действат в пълна координация - Тръмп спира оръжието и разузнавателната информация за Киев точно когато Путин контраатакува край Курск и бомбардира Кривой Рог и Одеса. Миналия ноември Вие предупредихте, че в Европа трябва да се готвим за най-лошия сценарий - е, това ли е?
"Реалният живот се оказа по-лош и от най-лошия сценарий, който някой може да предвиди. Всички се надявахме в Съединените щати като либерална демокрация с традиции и национални интереси, но виждаме нещо, което трудно може да се обясни. Тръмп вижда начин да прекрати войната, като притисне Украйна в ъгъла. Това е в услуга на Путиновите намерения. Целите на Вашингтон и Москва съвпадат, но това е случайно. Не мога да си представя, че в досегашните си срещи и телефонни разговори наистина са обсъждали как заедно да унищожат Украйна."
Оръжейните доставки през Полша бяха преустановени рано в понеделник с обяснението, че президентът Зеленски трябва да покаже на Тръмп истинско желание да постигне мир с Путин. Още във вторник Зеленски декларира - с писмо до Белия дом и с публично извинение в платформата Х - че приема да работи "под ръководството на Тръмп" и дори предложи конкретен път към скорошно прекратяване на войната с първа стъпка размяна на военнопленници. От тогава минаха дни, но военната и разузнавателната помощ не бе възобновена. Ако паузата в доставките продължи, как това ще се отрази на бойните действия?
"Това, което може да се каже със сигурност, е, че ситуацията на фронта, която вече е трудна, ще стане по-лоша. Някои предричат, че украинската армия ще може да воюва и занапред със същата интензивност. В случая може по-скоро да се направи аналогия с батерията на телефона ви. Да кажем, че обикновено тя трае без презареждане 24 часа, но понякога угасва само след няколко часа. А във войната има толкова много фактори, които могат да изтощят войските.
Украйна все още е способна да се бие. Това ще ѝ струва повече разруха, повече кръв, повече жертви. Но досега не съм забелязал желание да се предадат нито у властите, нито у хората.
Негативните последици могат да бъдат най-различни. Не знаем всички аспекти на американската помощ, оказвана ни досега, но и това, което виждаме, е достатъчно. Например противовъздушната отбрана. Сега Киев е защитен от комплексите "Пейтриът". Но един ден запасите от ракети-прехващачи ще се изчерпят. Това ще позволи на Русия да избира свободно къде и какво да удари. Ще загиват хора, инфраструктурата ще бъде разрушена, а от това ще страдат още повече хора - без ток, без течаща вода и т.н.
Досега знаехме, че Съединените щати ни предупреждават отрано за дроновете и ракетите, изстрелвани срещу нас. Вчера например предупреждението за атака дойде с час и половина закъснение. Дали защото американците вече не ни предоставят нужната информация? Дроновете "Шахед" са сами по себе си достатъчно опасни. Но най-опасни са балистичните ракети, защото имаш само 5 до 7 минути, за да реагираш и да се укриеш. Така че, прекъсвайки помощта, Съединените американски щати, или по-точно казано настоящата администрация всъщност помага на Русия да разруши Украйна. Нелепо е."
Във вече цитираната публикация в Х във вторник Володимир Зеленски поде предложението на Еманюел Макрон от края на миналата седмица, според което двете воюващи страни трябва да прекратят далекобойните удари една срещу друга като първа стъпка и тест за желанието им да спрат кръвопролитието.
Трудно е да се прецени доколко Киев е в позицията да направи такова предложение след като американското разузнаване спря сътрудничеството с него и след заплахата, че и Starlink ще прекъсне услугите си за дронните оператори. Москва чрез говорителката на външното министерство Мария Захарова отхвърли за пореден път идеята за каквато и да е пауза в бойните действия, а вчера предприе нова масирана атака срещу енергийната и газовата инфраструктура на Украйна. При това положение, има ли някакъв шанс предложението за частично примирие да проработи?
"Нека не вадим това предложение на Зеленски от контекста. Защото Тръмп и вицепрезидентът Ванс го поставиха в положение на Параграф 22 - положение, което става все по-лошо и по-лошо, независимо от това какво правиш. Президентът Зеленски изрази публично съжаление за кавгата в Белия дом от миналия петък. Тогава той бе унижен пред всички и се унижи още веднъж, като се извини за нещо, за което не бе виновен. Дори и да не вярва, че това ще проработи на практика, той постъпва умно, като подема предложението на Макрон. Защото показва на света, че - противно на това, което администрацията на Тръмп се опитва да внуши - Украйна иска мирни преговори.
От практическа гледна точка прекратяване на бомбардировките би било полезна стъпка. Но не виждам защо Путин ще приеме такава идея. Видяхме и с Минските споразумения, и със зърнения коридор в Черно море, че той винаги преследва някаква скрита цел и когато види, че тя няма как да се осъществи, нарушава договореностите."
В такъв случай - след като Тръмп очевидно не желае да оказва натиск върху Путин - какво остава на Украйна и Европа? Да се "бият до дупка", както казват във Вашингтон?
"Боя се, че не можем да направим много, ако говорим за нормализация, възстановяване на партньорството от двете страни на Атлантика. Струва ми се, че тези хора - Доналд Тръмп и екипът му - са решени да разрушат международния ред. Не показват по никакъв начин, че ценят единството с Европа. Може би имат някаква своя стратегия, но в крайна сметка всички ще загубим. Да вземем за пример спирането на обмена на разузнавателна информация. Защото Украйна също предоставя важни сведения на Вашингтон за руснаците. Взаимното доверие се гради с години. А сега как можеш да се доверяваш на американците като виждаш как другарството между Кремъл и Белия дом расте?
Какво можем да направим? За съжаление, не можем да кажем на Тръмп "дотук бяхме". Защото тук е заложено нещо повече от някакъв си Тръмп, а Съединените американски щати. В същото време не можем да му кажем "да" просто така, защото той всъщност иска от нас да капитулираме, точно както иска Путин. Честно, нямам представа как можем да излезем от това положение.
Със сигурност Украйна и Европа трябва да се държим заедно, защото Европа също е застрашена. Време е за действие и процесите, които виждаме в Лондон и Париж с възникването на т.нар. коалиция на желаещите, са похвални. Но дали такава коалиция в Европа ще остане обединение в рамките на съществуващите структури или до фрагментирането им?"
Въпросната "коалиция на желаещите" около Великобритания и Франция, които преговарят с други 20 държави за подкрепа под някаква или друга форма, започна да се формира около идеята им да пратят войници, които да гарантират бъдещо мирно споразумение в Украйна. Тази идея за миротворци не е ли обаче мъртвородена?
"Нима има мир, който тези миротворци да пазят? Очевидно е, че трябва да има споразумение и съгласие от двете страни за разполагане на мироопазващи сили. Нищо такова не се вижда на хоризонта. Можем да говорим за разполагане на европейски сили, както премиерът Стармър каза, "на земята и във въздуха", но не на фронтовата линия. Това би било полезна стъпка. Години, откакто Украйна помоли, в западните предели на страната или около някои много важни градове като Одеса могат да бъдат създадени зони, забранени за полети. Европейските страни могат да направят това, макар и не под закрилата на НАТО, понеже Съединените щати са против такъв вариант.
Ако говорим за сухопътни сили, пред нас е примерът с Балтийските страни - разполагане на малки контингенти достатъчно далеч от заплахата за пряка руска атака. Самото им присъствие би накарало руснаците да се замислят за последиците, в случай че навредят на, да речем, германски или френски граждани. Но, преди да се стигне до там, правителствата на европейските държави трябва да решат готови ли са да поемат такъв риск."
Те заявяват, че ще поемат риска само ако имат зад гърба си американците…
"Не бива да сме наивни. Четох разни мнения и призиви да не обръщаме толкова внимание какви ги говори и какви ги върши Тръмп, защото всичко, което правил сега, било за да влезе в диалог с Путин, а един ден щял да се обърне против Русия. Може би преди няколко месеца бих повярвал на подобни разсъждения, но сега ми е пределно ясно, че няма такива намерения. Ако нещо все пак се промени, Съединените щати ще обявят на всеослушание: вижте, британците и французите се разположиха в Украйна, това не ни харесва, но няма как - ще трябва да реагираме, ако Путин им стори нещо. Но този сценарий е твърде нереалистичен, поне засега."
Казахте още след изборната победа на Тръмп миналия ноември, че трябва да се готвим за най-лошия сценарий. Европейците реагират едва сега. Виждаме тази седмица как в Германия Бундестагът се опитва да изпревари путиниските партии и да прокара извънредни военни разходи пряко конституционните ограничения за държавния дълг. Виждаме и европейските лидери да приемат плана на Фон дер Лайен за превъоръжаване със стотици милиарди евро чрез общи заеми, свръхдефицит и пренасочване на кохезионни фондове. Не е ли твърде късно за Украйна?
"Късно е, но по-добре късно, отколкото никога. Европейците са в шок. Първият студен душ дойде от вицепрезидента Ванс, който заяви в Мюнхен, че не Русия е истинската заплаха за Европа. Речта му бе абсурдна, нелепа, но също така и полезна. Защото европейците получиха възможност да чуят каква ще бъде американската политика. Видяхме и скандала между Зеленски и Тръмп в Белия дом. Видяхме не само риторика, но и практически действия от Вашингтон.
Сега Европа се опитва да навакса загубеното време чрез извънредни мерки. Това е добър знак. Тя ще срещне множество дилеми. Една от тях е да вземе много трудното решение на какво да отдаде приоритет при бъдещите разходи за отбрана. От множеството официални изявления личи, че вече няма съмнения дали Русия ще нападне Европа един ден. Единственият въпрос е кога ще го направи. Решението, което трябва да бъде взето, е как парите за отбрана да бъдат разпределени - дали да бъдат вложени в отбраната на Украйна или в развитието на собствените въоръжени сили и военнопромишлен комплекс.
За мен - може би защото съм украинец - е съвсем очевидно, че ако ти, европеецът, искаш да предотвратиш война с Русия, най-добрият начин да постигнеш това е като надвиеш Русия тук, в Украйна. Това ще струва десетки милиарди евро. Но ще елиминираш тази военна заплаха за години напред. Няма да бъде нужно да увеличаваш военния си бюджет до 3 или 5 процента от БВП. В случай че истинска война възникне на територията на някоя натовска държава, тя ще струва много повече пари. И не само пари."
Пратеникът на САЩ за Украйна Кийт Келог се среща с ръководителя на президентската канцелария Андрий Ермак в Киев, 19 февруари 2025 г. Снимка: АП/БТА