Кой можеше да си представи, че още преди да се разберат за съвместно управление, двете най-големи партии в Германия ще постигнат пробив по най-тежкия проблем в момента за Европа - сигурността. Консервативният блок ХДС/ХСС и социалдемократите обявиха безпрецедентен инвестиционен пакет в отбранителните способности в размер на 400 милиарда евро и се захващат да отменят ограниченията за държавния дълг, наложени от времето на Меркел, смятани доскоро за непоклатими. Ден по-късно европейските лидери поеха в Брюксел щафетата от Берлин и обявиха превъоръжаването на Европа - заради заплахата от Русия и заради вече непредсказуемия съюзник САЩ.

По темата за обрата в европейската сигурност Весела Владкова разговаря с ген. Хайнрих Браус, бивш зам.-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и планиране.

- Къде са най-големите пробойни в европейските отбранителни способности и къде Европа е непреодолимо зависима от Америка, ген. Браус?

- О, списъкът е дълъг! Европа отваря шлюзовете за масирани инвестиции в модернизирането на европейските армии и запълването на най-големите дупки. А както казах, те са много. На първо място е противовъздушната отбрана. Тук пробойните са толкова много и големи, че това е абсолютният приоритет за Европа, за да опази цивилното население и военните обекти.

Приоритет номер две е далекобойната артилерия. Според различни анализи, ако победи Украйна, до десет години Русия ще е в състояние да нападне натовски държави в Източна Европа. На първо място балтийските, но също Полша и всички останали по източния фланг на Алианса. Казвам това, защото преди мен го е казал самият Путин: "Украйна е само първата крачка."

Следващата крачка, според Путин, е ревизия на европейската архитектура за сигурност. Или както той се изразява: Връщане на НАТО на позициите от 1997 година, т.е. от преди разширяването на Алианса на изток. Както научихме от войната в Украйна, далекобойната артилерия е важен елемент от отбраната, защото достига дълбоко в тила на агресора и поразява вражески складове с оръжия и боеприпаси.

Трета точка в моя списък са балистичните ракети със среден обсег, т.е. ракети достигащи руска територия, където са разположени военни летища и оборудване, които представляват заплаха за Европа при евентуално въздушно нападение.

Четвърто: боеприпаси, боеприпаси, боеприпаси - не бих могъл да го повторя достатъчно много. Складовете в Европа са празни - заради епохата на разоръжаване, заради военни операции в отдалечени райони като Афганистан, но и на Балканите.

Продължавам с дроновете. Също от бойното поле в Украйна знаем, че безпилотните летателни апарати се превърнаха в основно средство за водене на война. Към тях трябва да добавим и средства за отбрана при нападение с дронове. Да не говорим за разузнавателните средства.

- Тогава нека добавя още един аспект - ядреното възпиране. В миналото Франция многократно е отваряла дебата за разтваряне на нейния ядрен чадър върху други европейски съюзници, но Германия не е позволявала този дебат да набере скорост. На извънредната среща на върха в Брюксел отиващият си канцлер Олаф Шолц още веднъж потвърди тази позиция, като каза, че Европа не бива да се отказва от съюзника САЩ. Възможно ли е обаче Франция, а и Великобритания - другата европейска ядрена сила - да заменят американските способности за ядрено възпиране?

- Не. Трябва много точно да се вслушаме в думите на френския президент Еманюел Макрон. В последното си обръщение преди броени дни той каза, че е решил да отвори дебата за предоставяне на ядрена закрила на други съюзници, които не разполагат с ядрени оръжия. Макрон не говори за разпъване на ядрения чадър върху Европа, защото това е невъзможно.

Гаранцията за американското ядрено възпиране на европейска територия е самата ядрена сила САЩ, която има най-голямата и мощна конвенционална армия и наред с Русия - най-големият ядрен потенциал.

Съединените щати - и това е много важно - са разположили в Европа свои ядрени оръжия, които са в пълна готовност да бъдат използвани. Американските ядрени ракети могат да бъдат изстрелвани от изтребители на германските, белгийските, нидерландските, италианските и турските военновъздушни сили. Това на практика означава, че ядрената заплаха за Русия би дошла от НАТО, но най-вече от американците.

Франция не може да влезе в ролята на американците. Ядреното възпиране на Франция е само върху нейната територия. В момента Макрон се опитва да го разшири, като влиза в разговори с вероятния бъдещ германски канцлер Мерц и други европейски лидери за възприемането на заплахата за тях като заплаха за Франция. Тези разговори се водят в момента, нямам достатъчно информация, за да мога да проиграя последствията от евентуално такова решение, каквото към този момент - нека подчертая - няма.

Дали Германия ще съфинансира френската ядрена програма, дали ще бъдат съвместно закупувани нови изтребители, дали двете френски ядрени подводници ще бъдат поддържани с европейски средства - всичко това предстои да бъде обсъдено. Но дори допускането на разговор по темата е важен сигнал към Тръмп и към Путин, че в момента Европа взима съдбоносни решения.

- Очевидно е, ген. Браус, че така, както се развиват презокеанските отношения и войната в Украйна, само с увеличаване на разходите за отбрана Европа няма да може да се справи. Къде виждате възможност европейците да подобрят военното партньорство?

- В сравнение с НАТО Европейският съюз има много по-добри предпоставки да се превъоръжи. Компаниите от отбранителната индустрия на всяка отделна страна членка могат и трябва да уеднаквят стандартите, да започнат съвместни производства и интензивно да си сътрудничат.

Фридрих Мерц, вероятният следващ канцлер на Германия, го каза много ясно - в Европа имаме над 170 различни оръжейни системи. В Съединените щати те са само 31-а. В Европа произвеждаме най-различни бойни машини за пехотата, в Америка - само една. Или с други думи - сами се затрудняваме, когато трябва да интегрираме всички тези различни системи в обща отбрана. Вместо това можем да уеднаквим стандартите и да дадем началото на съвместно производство. Литовецът Андрюс Кубилюс, новият еврокомисар по отбраната, има именно тази задача - да положи основите на съвместното оръжейно производство в Европа.

Междувременно Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша, както отскоро и Дания и Швеция, се договориха да разработят съвместно европейска конвенционална оръжейна система със среден обсег, така че да не купуват американското производство. Това е добър пример накъде трябва да върви Европа.

- Тогава нека Ви попитам, ген. Браус, откъде Европа да купува оръжия в бъдеще - само от собствено производство или и от Америка? Може пък купуването на американско оръжие да е предмет на сделка с Доналд Тръмп - той нали обича да сключва сделки?

- Доскоро смятах, че нашите доставки трябва да са и европейски, и американски. Срещата на върха на НАТО миналата година във Вашингтон взе едно много важно решение, което не получи широк отзвук. Говоря за разширяването на оръжейното производство в страните от Алианса под надзора на министрите на отбраната. Зад това решение се крие, естествено, и призив за закупуване на американско въоръжение.

Какъв е проблемът обаче? Ето един пример: Във френските крилати ракети "Скалп" и в британските "Сторм шедоу" има американски компоненти, чиято доставка се контролира от Вашингтон. В повечето американски оръжейни системи има вградени чипове, чрез които американското разузнаване следи къде се използват. Това не може да продължава повече заради - нека го кажа дипломатично - трудните отношения, които имаме с новата непредвидима президентска администрация във Вашингтон и нейното другарско отношение към Путин.

Заради грозното враждебно отношение на администрацията на Тръмп към Украйна и нейния президент Зеленски европейците, според мен, трябва да купуват европейско оръжие. Това ще помогне и на европейската отбранителна индустрия. Това не може да стане от днес за утре. Ние не само не разполагаме с цялата гама оръжия, която произвеждат Съединените щати, но и няма да можем да я развием през следващите поне десет години. Така че Европа остава зависима от Америка, което доскоро за мен не подлежеше на никакво съмнение, но времената се промениха.

- Питам се обаче, дали европейската отбранителна индустрия има капацитетът да произвежда както за да покрие собствените нужди, така и да помогне на Украйна, в случай че американската военна помощ остане замразена?

- Това е големият въпрос. Макрон също говори за това и не случайно призова Европа да работи още по-интензивно с украинските оръжейни производители. Украинските компании напреднаха много, особено в производството на безпилотни летателни апарати.

Освен това ние сме длъжници на украинците. Ако погледнете географската карта, Украйна се отбранява, но едновременно с това защитава и цяла Източна и Югоизточна Европа - от централна Полша на север до България на юг. В този смисъл Украйна има стратегическо значение за НАТО. В наш интерес е Украйна да оцелее и да изтощи руската армия.

Надявам се, че Тръмп, който самовлюбено твърди, че сключва най-добрите сделки, нарече Зеленски диктатор като част от стратегията си да сключи сделка, защото всъщност искаше да го предизвика да започне някакви разговори за прекратяване на бойните действия. Продължавам да се надявам, че Тръмп възможно най-скоро ще освободи военната помощ за Украйна, както и предоставянето на разузнавателна информация. Все пак Зеленски се съгласи на сделката да природните ресурси.

Не виждам обаче от руска страна готовност за преговори със Зеленски и американците. Ако не се стигне до преговори, това ще означава, че Тръмп се е провалил в правенето на сделки. Тогава той вероятно ще се върне към подкрепата за Украйна и към строги санкции срещу Русия, за да принуди Кремъл на преговори. Но още е рано да спекулираме.

- Вярвате ли, че Украйна може да остане независима държава в границите от 1991 година?

- Ще трябва да Ви отговоря дипломатично. Киев не трябва да се отказва от тази цел. Актуалната ситуация на фронта не дава надежди, че Украйна ще може да запази окупираните от Русия територии. Но така или иначе - единствено Украйна може да реши своето бъдеще. А преобладаващото мнозинство украинци искат да продължат да се борят за цялата територия на страната си.

Съвсем основателно Зеленски настоява за гаранции за сигурност, включително по време на срамната среща в Овалния кабинет. Гаранции, че след постигане на примирие Путин няма отново да нахлуе в Украйна, след като е възстановил силите на руската армия. Ако Зеленски получи исканите гаранции за сигурност, според мен, ще преглътне сегашното състояние на фронта.

Никой обаче още не е формулирал ясно, какви могат да бъдат тези гаранции за сигурност. Достатъчно ли е подписването на някакъв документ, който не струва хартията, върху която са положени подписите? Когато украинците се отказаха от своето ядрено оръжие не беше достатъчно, че руснаците, американците и британците поеха гаранции за сигурността на страната. Така че сега без западни, включително американски мироопазващи сили, няма да стане. Известно е обаче, че Тръмп няма да изпрати американци в Украйна. Така че в момента е трудно - да не кажа невъзможно - да се предвидят събитията.

Какви стъпки трябва да предприеме Европа, за да подобри способностите си за отбрана?

Ген. Хайнрих Браус: Европейците трябва да купуват европейско оръжие