Красота, създадена от жената, показва изложбата "С ръце и сърце" в Хасково

Част от каретата, бродериите и плетивата са изработени от участничките, а друга част са извадени от скриновете, пазени като свидна реликва от бабите им, разказа организаторката Златка Господинова. Посетителите могат да видят и традиционни женски дрехи и носии от България и света.
Експонатите са от колекциите на Мими Николова, Мария Малчанова, Радина Иванова, Десимира Тончева, Радка Делчева и Златка Господинова. Част от тях са членове на местната Камара на занаятчиите.
Изложбата е посветена на мартенските празници и на жената, която - независимо какъв цвят на кожата има и каква религия изповядва, винаги е тази, която създава топлината и уюта на дома. Това каза за Радио Кърджали организаторът Златка Господинова.
Повечето от показаните карета и ръкоделия са изработени преди около 30 до 50 години, но има такива, които са от началото на миналия ХХ век.
"Например има една възглавница, която е много, много стара - може би от началото на миналия век е. Част от носиите също са от преди стотина години, носията, с която аз бях, също може би е около 100-годишна", обясни Златка Господинова.
Шевиците показват традициите в бродирането не само в Хасковския край, но са от всички краища на българските земи. Носиите са както тракийски, така и от други етнографски области, но освен това има представени и традиционни женски дрехи от Татарстан, Уганда, Австрия.
Сред любопитните експонати е носия, която не може точно да бъде определена. "Има един експонат, който е много интересен, защото е малко спорен, защото в едно и също село има пет вида различни носии. Аз питах много хора де факто от кой район могат да го датират и откъде е по принцип, тъй като е спорно. Много е интересна, защото никой конкретно не е казал. А всички са братовчеди в това село. Аз смятам, че една хубава одринска престилка например ще й отива на носията", разказа Златка Господинова.
"Освен това, тъй като бях облякла (на откриването, бел.ред.) един сокай, така наречения килифаревски сокай, те казват - това нещо какво е? Казвам - това е още от болярско време, от Второто българско царство, така че няма как да не е българско", разказа Златка Господинова, която уточнява, че най-старите традиции при изработването на българските носии са от времето преди Възраждането. Тя дава за пример изложена дреха, която е направена по модел от стенопис на църква от 1330 г., която се намира в Сърбия.