Франческо Николи: Необходима е много ясна стратегия за съвместно снабдяване и покупка на оръжие в Европа

Инвеститорите приветстват "Смела нова Европа" (Brave New Europe), написа "Блумбърг" в коментар на пазарната реакция след анонса за най-мащабното превъоръжаване на Стария континент от Втората световна война насам. Заглавието на публикацията реферира към романа на Олдъс Хъксли, преведен у нас като "Прекрасният нов свят" (Brave New World), където хората отдавна са преодолели всички болести и войни, но и към идваща катастрофална стихия или "Бурята" (The Tempest) - шекспировото произведение, откъдето води началото си популярния цитат.

Представеният пакет от 800 милиарда евро цели да подкрепи европейската отбранителна индустрия, след като страните-членки осъзнаха, че Съединените щати, които помогнаха за възстановяването на Европа и бяха най-силният ни щит срещу руската военна агресия, вече не са доверен партньор. Дори Германия се отказа от "свещената" си дългова спирачка и се договори за съставянето на фонд от 400 милиарда евро за отбранителна индустрия и инфраструктура.

Даде ли Берлин рецептата за фундаменталната промяна в създадения като мирен проект Европейски съюз? Ще се подготви ли достатъчно бързо Европа сама да се отбранява успешно и да продължи подкрепата си за Украйна, която вече повече от три години защитава независимостта и територията си, но и основополагащите европейски ценности като свобода и демокрация.

Марта Младенова зададе тези въпроси на Франческо Николи, икономист, специалист по военна индустрия и нещатен експерт към базирания в Брюксел институт "Брюгел".

 - Увеличаването на отбранителните разходи е един от подходите, но имам известни съмнения около предложението на Брюксел. Планът включва 150 милиарда евро заеми от Европейския съюз и около 650 милиарда допълнителни разходи. За да бъдат направени, необходимите отбранителни разходи се изваждат от фискалните правила (за дълг и дефицит) на Пакта за стабилност и растеж. По този начин на държавите им е разрешено да инвестират повече в отбраната.

Практически, в плана се предлагат два подхода за набиране на средства, но има няколко основни проблема, които го правят негоден за справяне с предизвикателството. Първият е причината държавите да не инвестират повече в отбрана. Тя не е във фискалните правила. Политиците, които казват, че трябва да се инвестира в оръжие, а не в друго, стъпват върху минно поле. В същото време, държавите, които наистина искат да харчат за отбрана, никога не са имали проблеми със или без фискалните правила. Вижте Полша или Франция.

Второ, някои страни, които биха искали да увеличат разходите за отбрана, имат реални бюджетни проблеми. Например Гърция и Италия. Държавите не могат просто да харчат колкото си искат, защото Брюксел сега им казва, че правилата се променят.

 - Единият вариант е съгласие поне част от тези 650 милиарда да бъдат съвместен план за закупуване на европейски оръжия. Казано по друг начин - общи поръчки. Остава обаче въпросът за финансовата устойчивост на подобен подход.

Предложеният от Брюксел план е лишен от амбиция и реализъм. През 2022 година направихме проучване в различни европейски страни и установихме, че хората искат един много по-амбициозен Европейски съюз. Сред населението има много силна политическа подкрепа за военна интеграция и създаване не непременно на европейска армия, но поне на по-силна координация на съществуващите национални армии със съвместно командване. Липсва обаче лидерската амбиция и на комисията, и на националните правителства.

- До преди пет - шест месеца бяхме изправени пред огромна дилема. Имаме отлично американско оръжие, което можем да купим. Тогава защо трябва да купуваме европейско, което дори не е толкова качествено? Сега имаме отговора. Не можем да купуваме американско, защото повече не можем да вярваме на Съединените щати. Вашингтон може да прекрати предоставянето на жизненоважна информация, на софтуерни актуализации, на навигационни системи, на каквото си поиска. И тогава всичкото това великолепно оръжие става напълно безполезно.

Сега вече нямаме избор. Налага се да купуваме европейско оръжие. И тук идва въпросът - възможно ли е да има производство в целия Европейски съюз? Зависи. Производството на оръжия е пазар. Производителите могат да имат държавно участие, но правителствата не произвеждат директно оръжие. Те го купуват. Разбира се, те могат да финансират разширяването на определени мощности, но компаниите си остават пазарни играчи. Това, от което се нуждаем, е общоевропейски пазар, където имаме достатъчно конкуренция, при която дори нови компании могат да влязат в надпревара със съществуващите дългосрочни играчи.

В същото време трябва да имаме предвид, че ще има много покупки, а за да се гарантира изработването на поръчаното оръжие, то ще бъде разделено между различен клас компании. Вероятно отбранителната индустрия в много различни части на Европа ще процъфтява. Необходима ни е обаче много ясна стратегия за съвместно снабдяване, съвместна покупка, която гарантира, че големите компании се конкурират в цяла Европа с други големи компании, както и че има конкуренция при малките и средните играчи.

- В краткосрочен план трябва да купуваме повече американско производство. Така евентуално бихме могли да отговорим и на част от притесненията, които Доналд Тръмп изрази за отношенията с Европа. Ако купуваме малко повече американска продукция, новата администрация във Вашингтон може да е по-малко агресивна към нас. Не съм сигурен, че ще проработи, но можем да опитаме. Но това е временно решение. Средносрочното се състои в изработването на съвместен план за закупуване и на европейски оръжия в следващите пет години. Напълно е осъществимо като цел.

От сега до 2030 година можем да продължим да доставяме на Украйна всичко, което можем да произвеждаме на вътрешния пазар, плюс всичко, което можем да купим от Съединените щати. Но до началото на следващото десетилетие наистина трябва да се фокусираме върху нови доставки. И пак казвам - качеството на това, което произвеждаме, не е същото. Не можем да заменим американските ракети с голям обсег, изтребителите от пето поколение, нямаме ядрен арсенал, който да пази цяла Европа.

- Не се притеснявам от митата. Ако Съединените щати искат да наложат мита на Европейския съюз, нека го направят. Можем да им отговорим. Мисля, че ако можем да купим (благоразположението на) Доналд Тръмп с поръчки на повече американски оръжия и втечнен природен газ, трябва да го направим. Много украинци ще загинат, ако доставките на американски оръжия бъдат прекратени за постоянно. Уязвими сме на изнудване и трябва да направим всичко възможно, за да оцелеем сега, докато се подготвим да не бъдем изнудвани отново.

- Няма безплатен обяд. Производството на оръжия няма принос към общественото развитие. Отбранителната индустрия е като запълване на дупки в земята и след това изкопаване на нови дупки. За обществото тя няма добавена стойност.

- Да, разбира се, но това е вярно за всякакъв вид бюджетни разходи, не само за оръжия, нали? Ако създадете нови работни места за учители например, тази инвестиция на публични средства ще ви се върне под формата на обучени кадри. Сега обаче нямаме избор.

Защо Лагард обвързва отбранителната индустрия с инфлацията? От една страна, защото това са повече ресурси, инвестирани в икономиката. Струва ми се, че тя намекна и нещо странично - устойчивостта на дълга в дългосрочен план, а именно - да намалим реалното тегло на дълга чрез увеличаване на номиналния брутен вътрешен продукт. Това помпа инфлацията. Типичен трик, който европейските страни използваха през 70-те и 80-те години, за да намалят тежестта на дълга чрез раздуване на икономиката, което, разбира се, има политическа цена. И за политиците няма безплатен обяд.

Друга възможност е да прибегнем до монетаризация на дълга, което е абсолютно забранено в Европейския съюз, включително и в договорите. Но нека си признаем, имаше конкретна клауза, според която беше забранено да се спасяват държави. Но през 2010 година я променихме, защото Гърция беше пред фалит. Сега имаме достатъчно специална и важна причина, която може да ни накара да преосмислим още една забрана и да използваме директно закупуването на облигации от Европейската централна банка, за да подкрепим инвестициите в отбраната. Аз съм доста фискално консервативен икономист, но има ситуации, които изискват гъвкавост. И мисля, че тази е една от тях.