Климатичните промени и грижата за лозята

Промените на климата са все по-осезаеми през последните години. Свидетели сме на все по-големи горещини, все по-чести са и екстремни климатични явления- наводнения, бури, суши, градушки, екстремно високи температури. Всичко това изправя земеделците пред сериозни предизвикателства, най-вероятно ще има и  негативно въздействие върху земеделието и природните ресурси. 

Дни преди празника на лозари и винари, който по стар стил отбелязваме на 14 февруари, в "Земята, която ни храни" ще потърсим отговор на въпросите как климатичните промени се отразяват на лозарството и има ли начин да се противодейства на летните горещини и недостига на вода, как влияят минусовите температури на лозовите насаждения и време ли е за първата и най-важна операция- резитбата. Темата коментираме с Красимира Владимирова- гл. асистент по лозарство и преподавател по Лозаро-винарство в училището в село Арчар. 

Отива си поредната зима, в която почти няма сняг. Това със сигурност ще се отрази на запасите от влага в почвата и развитието на растенията. Според Красимира Владимирова, проблемът с недостига на вода е налице. Свидетелство за това са безводните язовири, водния режим в редица населени места и пресъхналите кладенци:

"Вероятно в бъдеще ще се забрани използването на питейна вода за поливане и за битови нужди, а ще се разчита на подпочвени води... Все още не говорим за тотална липса на влага, но се усеща недостиг... При почвата има влагозадържане, но е необходимо да има достатъчно вода, която да се усвоява от корените на растенията... При големи суши почвата изсъхва на голяма дълбочина и трябва продължително време да вали, за да си навакса необходимата врага, след което да помисли и за растенията..." 

През миналата година бяхме свидетели на екстремно високи температури, редуващи се с интензивни краткотрайни валежи. Според Красимира Владимирова високите температури не позволяват на гъбните болести да се развиват, но когато се редуват с обилни валежи, е възможна появата на болестта Еска, а тогава растенията трябва да се изкоренят и изгорят. В същото време, високите температури са предпоставка за по-бързо узряване на гроздето, добре се повлияват и самите растения, докато се подготвят за презимуване. Десертните сортове са по-уязвими от природните аномалии:

"И като растителна защита, и като обработка, и като специфични резитби за всеки един сорт... Сортът Велика, например, за да плододава нормално, изисква плодна пръчка с минимум 16 плодни пъпки. Затова там има една по-дълга резитба, една по-сложна конструкция, и една по-тънка ципа на зърното- така е по-лесно нападението и от болести, и от насекоми... "

Заради високите температури, често гроздовете стафидират, защото в моменти на липса на достатъчно влага растенията изтеглят соковете от гроздовете, за да се самосъхранят. Това се отразява и на добивите. За да се отговори на променящия се климат и все по-горещите лета, е необходимо лозарите да инвестират в поливни системи. Дигитализацията навлиза в сектора, въпреки това, човешкият фактор не може да бъде пренебрегнат, особено в дейности като резитбата, от която в голяма степен зависи и реколтата, категорична е Красимира Владимирова:

"Когато става въпрос за лозарство, човек трябва да пипне и да види. Не може да разчиташ на една машина. В зърнопроизводството всичко е механизирано, докато в лозарството и овощарството не е така... Опитват се да правят машини за контурна резитба, гроздокомбайни, но без човешка ръка да мине след това, няма как. Тук е големия човешки фактор... Не мисля, че може от сателита да се забележи акара, под листа, който действа и причинява лозовата краста..."

В големите лозови масиви резитбите започват именно през февруари, но според специалиста, това крие рискове от измръзване, затова трябва да се започне с най-студоустойчивите сортове- каберне совиньон, ризлинг, алиготе:

"И да има повреди, те ще са по-малко. Не бива да се започва резитба на нестудоустойчиви сортове, особено на нашата гъмза, тя е изключително капризна и неиздържлива на отрицателни температури, както и на десертните сортове- за тях е още много рано за резитба..." 

От няколко години Красимира Владимирова предава знанията и опита си на учениците в село Арчар. Там тя преподава в паралелка "Лозаро-винарство". Гори в професията си и по всичко личи, че е предала тази любов и на учениците си в село Арчар. А за да спазят традицията, на 14 февруари в училището ще отбележат празника си Трифон Зарезан.

В навечерието на празника на лозари и винари, Красимира Владимирова пожела на своите колеги:

"Една по-добра година, по-малко растителна защита, по-малко почвени обработки, по-малко разходи, повече приходи, здраво грозде, хубаво вино. Наздраве!"