Майсторки с възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинско

публикувано на 25.12.24 в 13:58

Разговор с Капка Виткова, майстор везбар

Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат риза, доближаваща се максимално до традиционната, носена от българката преди повече от век, двете майсторки използвали автентично платно. Именно наличието на оригинален материал мотивира видинчанката, която по професия е машинен инженер, но повече от 20 години издирва, проучва и изработва зашивки на стари български ризи, да се заеме с изработката. Заедно с Елисавета Йорданова пресъздават характерната за района на Белоградчик и Димово традиционна дреха.

Имаше оригинално платно. Един от големите проблеми да се създават подобни възстановки е липсата на материали за съответните периоди. Съвременните платове, които се намират, не дават същия ефект. В случая ни се предостави оригинално платно. Това ни предизвика да се захванем и да предоставим оригинални мотиви от 19 век, края на 19 век, може да се каже. Това са мотиви, които са взети от първите издания с автентични шевици, включително видински, на Националния етнографски музей...Проблемът е само с материалите. Между нашата риза и това, което пише в книгите на изследователите, разликата са само конците. Ние до вълнени конци няма как да се доберем. Изпълнена е със съвременно мулине."

Видинските шевици са "извънредно дребни и нежни". Изпълнението им изисква майсторство, търпение и прецизност. Ето защо възстановяването на автентичната риза бърчанка от Видинско продължава около 4 месеца.

Притежателката ѝ Искра Тодорова смята, че красивият дар я връща към корените ѝ, а като етнограф припомни, че носията е свещена дреха за българина.

Инициативата за възстановяването на традиционната българска дреха е близък семеен приятел на русенката с корени от Видинско.

"Млад човек, който преди около три години ме потърси в музея, тъй като аз работя като етнограф в русенския музей, за консултация, тъй като беше много впечатлен от българските носии. Всъщност той разви невероятен интерес към носиите изобщо. С времето се сприятелихме, стана като член на нашето семейство. Много искаше да ме зарадва за рождения ден, тъй като знаеше, че аз имам само части от видинската носия по наследство, майка ми е от Раяновци. По негова инициатива нещата се случиха. Свързал се е с двете майсторки - Елисавета и Капка, на които съм страшно благодарна, тъй като са положили колосален труд и то за доста малко време. Та въпросният млад господин Кристиян Кръстев е инициаторът. Междувременно беше ангажирал цялото семейство, та всъщност ризата е като дар от цялото семейство..."

Искра Тодорова разказа също, че ризата е основата на всяка българска носия и дори може да се нарече най-важната част на традиционното облекло.