Любов от пръв поглед и любов за цял живот - историята на сем. Митови от Брежани
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини.
Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на вълшебния декември отпразнува своята златна сватба. 2069 седмици споделеност , 18 263 дни радост и 438 312 часа любов – това е съвместният живот на Христина и Милан Митови от Брежани, родители на 6 деца, осиновители на още 2, баба и дядо на 11 внуци и един правнук.
Тяхната приказка започва с любов от пръв поглед, която бързо довежда до сватба. На 1 декември 1974 година, в село Брежани, община Симитли, Христина и Милан сключват граждански брак, докато булката е бременна с първата им дъщеря. На 1 декември 2024 година семейство Митови отпразнува своята златна сватба с църковна церемония в черквата „Рождество Богородично“, като този път най-голямата им дъщеря бе тяхна кума. След половин век семеен живот, Христина и Милан отново се врекоха във вярност и любов един към друг пред Бога и семейството си в черквата „Рождество Богородично“ в Симитли. А историята им вдъхнови мнозина, показвайки ни, че истинската любов и голямото щастливо семейство не съществува само в приказките. Повече за приказката на семейство Митови разказа Христина пред Ваня Бахчиванова.
„Бях ученичка четвърти курс в Икономическия техникум и бях на стаж в ТКЗС – село Брежани, а той беше шофьор на зил. Тогава много обичах да гледам с моя баща филми с мачовете на Световното първенство и той много ми заприлича, като го видях, на един от футболистите, на Джони Реп, който ми беше любимец. Изведнъж стана чудото, че се влюбих в него и повече не можех да живея без него. Любов от пръв поглед и любов за цял живот“, разказва за началото на любовта й към Милан Христина.
Бързо се стига и до сватба, на която почти цялото селище Нивото присъства. Семейството си спомня, че макар и да било 1 декември, времето е било истинска пролет и греело слънце. Бащата на Христина кани и военна музика и тържеството им се превръща в истинска приказка.
През месец март се ражда голямата им дъщеря Миглена, за която семейството често се шегува, че присъствала също на сватбата, но в корема на мама. След нея им се раждат още 3 дъщери – Румяна, Мария и Станислава, но Христина много искала мъжка рожба и така се появява на бял свят и синът им Петър. Осем години след него се ражда и шестото им дете – Стоян. Семейството винаги е казвало, че има 8 деца, защото след смъртта на сестрата на Милан, той и Христина решават да отгледат двете й момчета, останали сираци.
„По стечение на обстоятелствата първо почина съпругът й, след това тя се разболя от рак и много бързо също почина. Малкият беше 5 клас, Димитър, а големият – Кирчо беше в школата за шофьори и предпочетоха да дойдат при нас, да живеят с нас и ние ги приехме като наши деца. Никога не сме ги делили и до ден днешен те са си моите още две деца. Много трогателни думи изрече на церемонията малкият Митко, че по стечение на обстоятелствата, той няма други родители, освен нас, а ние така ги приемаме“, разказва Христина пред Радио Благоевград.
Отглеждайки децата си и грижейки се за домакинството, с безусловната подкрепа на съпруга си, Христина успява и да се дипломира като икономист, което споделя, че й носи още повече хъс и мотивация да върви само напред в живота си. През годините семейство Митови среща много трудности и препятствия по пътя си, но това, което успява да ги съхрани, е любовта.
„Семейният живот е взаимен компромис и голямо доверие, доверие преди всичко, да имаш вяра в човека, който е до тебе. Съумяхме това нещо да го запазим и това ни носи голямо удовлетворение от живота. Изкушенията, които предлага животът и свободата в нашето общество, то даже мога да го кажа свободия, може би самото време е такова – младите искат да гребат с пълни шепи от живота, а то така не става. Става постепенно, с много търпение, с много постоянство, с много работа, с много компромиси от двете страни. Те нямат търпението, даже не знам дали съумяват да се опознаят. Аз съм свидетел на едно семейство, с едно детенце, те седят на маса на двора, единият взел телефона гледа и другият така и те не си говорят, между тях няма спойката, няма вниманието един към друг. Седнали са един до друг, но всъщност те са разделени“, казва Христина.
Тя споделя пред Радио Благоевград, че това, което е обединявало най-силно двама им с Милан, са били грижите за семейството и това, че толкова деца са разчитали на тях. Като най-смисленото и най-голямото постижение в живота си двамата определят това, че са отгледали едни възпитани, грижовни, любящи млади хора, които днес са самостоятелни и градят собствени здрави семейства. За Христина най-важен винаги е бил личният пример, който са давали на децата си и любовта и уважението, което те са показвали както един към друг, така и към роднините и близките на другия.
Съветът, който дава семейството към младите двойки, е да пази и съхранява любовта си.
„Когато има любов, има всичко. Има разбиране, има доброта, има мир, има спокойствие, има всичко. Любовта е най-голямото богатство, когато се случи, младите хора да я пазят, да я съхраняват, да правят понякога взаимни компромиси, за да може по-дълго време да са заедно, д може да съществува, да я има в живота любовта. Мисля, че трябва да се пази и да се обгрижва – грижата за единия, грижата за другия, взаимното доверие, взаимната добра дума, това е най-важното“, споделя Христина.