"На село" в Кракра и неговите десетина души население

За село Кракра се носи една легенда. Тя гласи: живял някога много богат турчин. Той имал само един син, при това роден много късно след женитбата. На сина не било отказвано нищо. За пълнолетието си той получил черен жребец, който решил да обязди. Паднал от коня и починал. Тогава турчинът проклел селото до 9 поколения да не се застояват там. Затова малко по малко селото се обезлюдявало. И така до днес, когато там живеят постоянно не повече от десетина души.  

Първите и единствени хора, които срещаме тук са кметският наместник Парашкев Лефтеров и неговият помощник. Лефтеров е поел поста малко преди Нова година. Хората са го избрали, защото е отговорен. Определя се като перфекционист. Живее в селото вече около 20 години, съпругата му е оттук. Той самият е от Варна, квартал "Виница". Член е на ловната дружинка в село Михалич, което е буквално на няколко крачки от Кракра. В сайта на Съюза на ловците и риболовците в България пише, че е станал най-върлият ловец на чакали и лисици, чиято популация е много голяма.

Село Кракра е пълно със спомени, които вече се рушат. Някога тук е имало глъчка, но сега освен птички, трудно може да чуеш нещо друго. Влизаме с кметския наместник Парашкев Лефтеров там където някога е имало магазин, надписът СЕЛКООП не е избледнял и се чете от далеч. Черните букви стоят някак гордо на белия фон. Тук вече се събира ловната му дружинка.

До някогашния магазин има и постройка, която е била пивницата на селото. Сега обаче покривът се е срутил вътре и човешки крак не стъпва. 

В центъра е и сградата на училището. Да, тук се е чувал някога училище звънец, децата са си играели в големия двор – поне 3 декара. Сега обаче тъне в бурени и храсти, изглежда леко призрачно, не знаеш какво може да откриеш. 

И на този фон се отличава един паметник. Той е в чест на загиналите местни жители в две войни – Балканската и Междусъюзническата. Около 40 души. Записано е че ръководител на изработката е бил Стоян Куртев, а камъните са от близката кариера, затворена от много години.

Това са забележителностите на Кракра. Бързо се стига от единия до другия край на селото. Пълно е с изоставени къщи. Има едно бездомно куче, което накуцва, но винаги бяга след джипа на кметския наместник. 

Старото му име е Емир гаази или Еникьой. При последното преброяване от 2023 година е имало 12 души. Кореняци вече не са останали да живеят постоянно.

Животът на село е спокоен, за някои прекалено спокоен. Усещането когато влезеш в Кракра е, че тук светът е различен и той не е за всеки. Зависи какво търсите в живота си. Но какво е бъдещето на вълчидолското село Кракра? Дали ако се върнем след 5-6 години тук ще живее някой? Кметският наместник Парашкев Лефтеров обича това място, но е и реалист: