Кранево – космополитното морско село
Тази седмица Радио Варна гостува в китното морско село Кранево, намиращо се в Община Балчик, само на 30 километра от Варна между курортите Албена и Златни пясъци.
Толкова много неща могат да се разкажат за това село, чието име идва от средновековната крепост Кранеа, а до 1934 година се е казвало Екрене (това е турското произношение на Кранеа). Освен че е с богата история, село Кранево е богато на зебележителности и интересни места в близост, но най-вече е богато на туристи в летните месеци. Тогава животът кипи, хотелите са пълни, морето е буквално до колене, защото е плитко, а дъното е равно и песъчливо. Плажната ивица е в три зони – Северен, Централен и Южен плаж. Селото пък е разделено образно на две части – от едната страна са къщите на местното население, което наброява малко над 1000 жители. В другата част си е типичния морски курорт – плаж, море, хотели, магазини, атракциони, заведения, почивни станции – за всекиго по нещо.
След близо 30 километра път от Варна, минавайки по пътя за Златни пясъци, с колегата Лъчзар Лазаров пристигнахме в село Кранево и се отправихме директно към едната плажна ивица. Минахме покрай бившия пионерски лагер, който се е пълнел с хора по комунистическо време. В момента мястото е превърнато в огромен комплекс с хотелска част, пред който често срещана гледка са големите групи туристи, слизащи от автобусите. Там имаше и една тухлена сграда, която според колегата Лазаров е в румънски стил. Знае това, защото той самия е карал стаж стаж в Кранево. Оказва се, че в този район е минавала границата с Румъния по времето на румънската окупация. Няколко метра по-напред и вече се намирахме на плажната ивица. Въпреки че беше делничен ден, имаше хора на плажа. Двойка плажуващи, дошли от далечна Мездра, споделиха, че един от „магнитите“, който ги е привлякъл в село Кранево е чистата морска вода и спокойствието. На плажа има платена и свободна зона. В платената чадър и шезлонг струват по 5 лева. Почти колкото във Варна, си помислих.
Поразходих се из плажната ивица, по която често срещана гледка бяха ресторантите и малките плажни капанчета. Влязох в едно от тях, а там с усмивка ме посрещна собственикът Венцислав Йорданов. Млад мъж на 34 години, който от 13 години радва местните жители и туристите с вкусна рибена чорба и морски специалитети. Има и отбрана група клиенти, които си търсят кюфтенце и кебапче, колкото и странно да ми прозвуча това. Лятото, на морето... кюфте и кебапче някак не ми се вързват, но всеки си има вкус. А Венци се оказа, че може да задоволи небцето и на най-взискателните клиенти. Зарежда винаги прясна риба от местните рибари. Предлага миди и рапани, а от него научих, че в района има и ферма за стриди. Не ги купува обаче, защото клиентитене питали за тях. Аз обаче го попитах как се е променил живота в село Кранево през годините, защото се оказа, че е израстнал в селото. Каза ми, че навремето е имало много повече туристи, а колите е нямало къде да се разминат. Сега, по думите му, е по-слабо. Оплака се от мръсотията в района на плажа. Движи бизнеса си заедно със своето семейство. Два пъти са му подпалвали заведението. Според него е някой, който има апетити към мястото. А мястото е хубаво. Буквално си на пясъка, а пред теб е морето. Така интересно разказваше Венци за ястията, които предлага и за бирата и рибата, че чак на мен ми се прииска да опитам някоя вкусотия. Нямаше как обаче, защото колегата Лазаров тъкмо в този момент се появи с колата и трябваше да тръгваме към кметството. А разходката ми по едната плажна ивица в Кранево и разговорът ми с Венцислав Йорданов чуйте в звуковия файл:
Върнахме се с колата към централната част на селото, а там, точно между курортната част и къщите на местното население, се намираше кметството. Голяма сграда, в която освен местната администрация, се помещава и читалището „Бачо Киро“, библиотеката, както и детска градина. На детската площадка пред нея имаше малчугани, които се пързаляха и люлееха под зоркия поглед на госпожите. Някога в тази сграда е било училището, което обаче е било закрито в началото на новия век.
Паркирахме от задната страна на кметството, където беше изрисувано огромно лого на „Фестивалът на цацата“, който тази година се проведе за първи път след няколкогодишно прекъсване.
До паркинга имаше и десетки стари контейнери за смет, които вече са били подменени с нови. Нещо, което ми сподели кметицата Атанаска Иванова. Тя управлява родното си село от половин година, а един от основните приоритети в работата й е чистотата и поддържането на добра хигиена в селото.
С нея си поговорихме за живота в Кранево лете и зиме, за радостите и проблемите на хората, за успехите на читалището и поминъка на местното население, което е заето основно в сферата на туризма по обясними причини. Оказа се вярно и твърдението, че в чест на селото е наименуван нос Кранево на остров Тауър в далечна и мразовита Антарктика. Селото е известно по цял свят, не само като туристическа дестинация, но и като място за спортна подготовка. Къде в друго село може да се види голям плувен комплекс с басейни с олимпийски размери, както и една от най-големите в света закрити ледени пързалки. Тук идват гости от цялото земно кълбо, но е притегателно и за чужденци, които искат да останат да живеят в селото и си купуват имоти. Чуйте какво още ми разказа кметицата Атанаска Иванова:
След разговора с кмета на Кранево, се отправих към съседната стая в коридора на третия етаж на кметството, в която се намираше и библиотеката. Преди да вляза обаче се загледах в няколкото красиви пейзажни картини. Имаше и два портрета на млади момчета в униформи, които се оказа, че са изчезнали по време на отечествената войа. Спомних си, че пред кметството имаше и паметник с имена на загинали във войните жители на село Кранево. Там бяха и техните имена.
Но, да се върнем в коридора на кметството, в който често се провеждали изложби. А красивите пейзажни картини, разбрах, че са били извадени от контейнера за смет и спасени от библитекаря и читалищен секретар г-жа Надя Димитрова. Усмихната и ведра жена, която ме посрещна на драго сърце в библиотеката, в която имаше десетки рафтове с книги. Богатият книжен фонд в библиотеката обаче е на фона намаляващия интерес на младите към четенето, нещо, което отчита със съжаление Надя Димитрова. И макар че знаех отговора, все пак я попитах на какво се дължи това.
„Ами, технологиите – компютри, телефони“, отговори с леко огорчение г-жа Димитрова. Тя е секретар на читалището от над 20 години. Време, за което са постигнати множество успехи от самодейците. Време, в което е имало и много предизвикателства. Според Надя Димитрова, все пак има подрастващи, които не са погълнати напълно от технологиите и обичат да отварят книга, а най-предпочитания жанр от младото поколение са хорърите, сподели с усмивка г-жа Димитрова, добавяйки "и това е книга“. Възрастните хора в селото четат повече от книгите в библиотеката. Оказа се, че като повечето местни жители, и Надя Димитрова няма време да ходи на плаж.
„Вижте тена ми“, каза през смях тя, а аз се сетих, че и варненци ни познават на плажа по липсата на тен. Бял ли е, значи е местен.
Чуйте разговора с Надя Димитрова в звуковия файл:
След като приключихме в кметството решихме да видим и Централния плаж. За да стигнем до нея, се отибхме по едно тясно пътче от центъра на селото.
Път с високи тръстики от двете страни. Даже беше малко плашещо. На метри до плажа имаше и няколко вили с басейни и симаптични дворове, които също се дават под наем на туристи. Направи ми впечатление, че тук плажната ивица, освен че е по-голяма, беше и доста по-пълна с туристи. Нямаше къде да стъпиш в пясъка от хора. Особено в свободната зона. В платената, чадър и шезлонг, заедно, струват по 15 лева. Това ми сподели един от плажуващите. Той идва често в Кранево заедно със своята съпруга.
"Много е хубаво тук. И е евтино", каза с усмивка мъжа, който се оказа, че е от Русе.
Освен българи, тук често се чува и чуждестранна реч, основно на руски и английски език. Точно до плажа имаше и голям терен за плажни спортове с три игрища за плажен волейбол и едно за плажен футбол.
Тук имаше и медицински пункт, но лекарят си беше легнал да дремне и реших да не го притеснявам. Притесних се, че ми се напълниха маратонките с пясък, но след като видях, че в бараките, в които се продават всякакви плажи принадлежности, цената на чифт джапанки стига до 10 лева, реших да си остана с пясъка в обувките. Стигнах и до една сергия за големи палачинки, чийто диаметър стигал над 40 сантиметра. Това ми се похвали младото момиче, което продаваше. Оплака ми се обаче, че няма много работа, защото „лагерниците“, както тя ги нарече, не обичали много да плащат за такива вкусни удоволствия. Удоволствие на небцето обаче си доставих с един сметанов сладолед от съседния търговски обект, в който също продаваше младо момиче. Тя каза, че работи в Кранево от две години и е доволна. Работата върви. И как няма, си казах, като сладоледът струва само 2.50 лева. На тези цени по курортите... Тъкмо си взех сладоледа и се изви опашка пред машината. Качих се малко по-нагоре към пътя, по който се движеха коли само в едната част. От другата страна имаше бариера, а до нея и знак „Пешеходна алея“.
И тук някъде с колата се появи колегата Лъчезар Лазаров за да потегляме наобратно към Варна.
Тръгвайки си мислех, че наистина Кранево не е като другите села или поне е далеч извън пределите на представата за традиционно българско село. Макар че освен туризма, тук се оказва, че е добре развито и земеделието, защото земята е плодородна. Спокойно можем да го наречем едно от бижутата по северното ни Черноморие. Тръгнахме си от Кранево със слънчево настроение и обувки пълни с пясък, но както са казали мъдрите хора - има ли пясък в обувките, а след това и в банята, значи денят е минал добре.