Имате ли хубави спомени от последните 20 години? Вероятно ще отговорите утвърдително. А ако въпросът се отнася към спомените от политическия живот у нас? Тогава едва ли... Особено ако не сте от тях, от политиците и техните приближени, едва ли ще искате да..
Литературният клуб на Столична библиотека отново отвори врати след дълго прекъсване и първото събитие от месечните поредици беше „Преводач на месеца“. Представена бе преводачката Русанка Ляпова. Досега тя има в творческата си биография 43 книги,..
Един от най-интересните съвременни португалски автори Гонсало М. Тавареш има вече трета книга, преведена на български език – „Матео остана без работа“. Той е философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет и вероятно..
Нобелистът Албер Камю е един от големите мислители и философи на ХХ в., а „Първият човек“ е последната творба, върху която той работи до внезапната си смърт. Ръкописът е намерен в чантата му при катастрофата на 4 януари 1960 г. Трудните за разчитане..
„Най-добрата и най-изчерпателната книга до момента, посветена на масовите убийства на Ютьоя. За пореден път събитието оживя от плът и кръв. И за пореден път плаках... докато си припомнях“, казва писателят Карл Уве Кнаусгор за „Един от нас (един разказ..
В „Демократически преглед“ от 1911 г. в статията си „Имаме ли художествена критика?“ Сирак Скитник пише: „Ако е само да се каже: „вещо изпълнено“ или просто „хубаво“, по-добре това да каже художник, който безусловно влага зад тези думи разбиране,..
„Всяко събитие, лице, мирис, цвят“. Това е може би най-краткото определение за книгата на Йосип Ости „Учител по любов“, но с добавката „от детството“. Поетът разказва за детските си години – от времето, което помни едвам и откъслечно, до времето, когато..
„Дори мечтата само стига“, пише Емили Дикинсън в известното си стихотворение. Такава е историята – за осъществяването на мечтата и пътят към нея, която разказва журналистът Емил Спахийски като сценарист и режисьор на „Икар от Кочериново“. Още през 2019..
Книгата на д-р Слава Янакиева „Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията“ е може да се каже първопроходник, тъй като у нас „теорията на религиозното кино е почти напълно неизвестна“, както отбелязва авторката и добавя, че „по тази..
„Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Фурман. В Русия нямаше друг като него.“ Това пише Пери Андерсън и продължава: „Оригинален ум, чист дух, принципна последователност и не на последно място – нито дори намек за политически..
