В „Демократически преглед“ от 1911 г. в статията си „Имаме ли художествена критика?“ Сирак Скитник пише: „Ако е само да се каже: „вещо изпълнено“ или просто „хубаво“, по-добре това да каже художник, който безусловно влага зад тези думи разбиране, отколкото друг да каже това, изхождайки от съмнителна „обща“ художествена култура. Но последната мисъл стои до една опасност, която вече имаме в България. Това дето „художествената култура“ прилича на неособено умен, натруфен младеж, показва, че при редки само изключения художникът може да бъде добра (не бих казал критическа мисъл), а уяснено преживяваща душа, която да посредничи при творчество и възприятие.“
Преди това той е критикувал съвсем конкретно липсата на съдържателна критика или нейната посредственост в нашата литература, изобразителното изкуство, театъра, като не е пестил сарказма си: „А нашите „критици“ надраснали ли са нашите писатели и художници? Те приличат на оня десетгодишен син, който пуши цигари и мисли, че знае повече от баща си. И истинността на тая мисъл би трябвало да смущава ония, които по лош навик обичат да престъпничат с перото.“
В книгата „Следите на Скитника. Критика и публицистика“ можем да се възхитим от смелото перо на Сирак Скитник, от неговата прозорливост, широка култура и дълбочината, с която осмисля културния ни живот, а не на последно място от съвсем актуалното звучене на статиите му. Тя събира публицистични, критически и теоретични текстове на Сирак Скитник (1883-1943) – художник, председател на дружеството „Родно изкуство“, първият директор на Националното радио, съредактор в сп. „Златорог“, артистичен директор на Народния театър, културна фигура от висок ранг.
Работата по съставителството е на Милена Бойчева. В „Сантиментален послеслов“ Ясен Бориславов описва перипетиите първоначално около дипломната работа на Милена Бойчева върху Сирак Скитник, върната заради „липса на марскистко-ленински подход“, след това разказва за осуетеното публикуване на сборник с негови теоретични статии и рецензии за театрални постановки, а поради внезапното прекъсване един ден на „нишката на нейния живот“, как ръкописът, който тя прецизно подготвя, остава неотпечатан в архива ѝ, откъдето е изваден на бял свят и издаден в нейна памет под редакцията му. Надеждата е, че Сирак Скитник чрез тази книга ще „проговори отново със собствен глас“, защото е важно да не прекъсваме нишката, която ни свързва със собствената ни култура и да познаваме „един от най-изявените строители на модерната българска култура през XX век“.
Чуйте Марин Бодаков
Завърши деветото издание на международния фестивал "Българска душа на Святата земя" , който се провежда в израелския град Бат Ям. Тази година фестивалът беше в онлайн формат заради драматичните военни действия в Израел – организаторите не пожелаха да рискуват сигурността на участниците, които досега пристигаха от цял свят, за да присъстват на..
В програмата на фестивала Plovdiv Jazz Fest за 10-ата му годишнина това лято и през есента ще гостуват световни артисти – съобщава в "Артефир“ Мирослава Кацарова – директор на фестивала, радиоводещ и джаз певица. Тя изброи имената на Авишай Коен трио, Тил Брьонер, Майкъл Лийг, Бил Лорънс, Джо Ловано трио и Майк Стърн като част от гостите на Plovdiv..
За културните политики в извънградските райони в "Нашият ден" говори проф. д-р Лидия Върбанова , ръководител на магистърската програма "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ. Проф. Върбанова разказва, че идеята за международно изследване и подпомагане на културните и творчески дейности, които се намират извън големите градове,..
Изложба "Тухлата" ще представи резултатите и произведенията от мащабната акция "Тухлата / 2023", която за първи път се представя в столицата. Проектът има за цел да възстанови стара акция на изкуствоведа Димитър Грозданов, но и да инициира диалог в обществото за същността, разбирането и популяризирането на съвременното изкуство изобщо. Публичното..
"Mузикална магия" е програма, посветена на 70-годишнината от създаването на Плевенската филхармония. Ценителите на музиката ще слушат шедьоври от класиката и романтизма под диригентската палка на маестро Йордан Камджалов. Турнето ще започне на 1 юли от Плевен, в зала “Катя Попова”, където заедно с Плевенска филхармония ще свири гост-солист..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg