Руска Стоянова от Бургас е необикновена жена, чиято съдба, въпреки нейното образование и здраво стъпила природа, я тегли към билките и лечението. Наследява любовта си към лечебните треви от майка си, която от млада носи дъхавите растения у дома и в тези моменти ароматът е неописуем. В обработването на лечебните стръкове се включва цялото семейство. Младата жена има три деца, момчета, завършила е маркетинг, икономика и езикова гимназия, но става предприемач като мисията на компанията й е хората да открият природата в най-чистата и мощна форма.
Руска Стоянова вярва в силата на билките и заради собствения си опит, защото в нейното семейство има внезапни изцеления от лекарствата в природната аптечка. Освен в планината, тя бере билки и от собствения си двор. Говори с любов за невена, за здравеца, та дори и за змийското мляко, което въпреки името си, е растение с нежни жълти цветове. Повече за Руска Стоянова и нейната любов към билките, нека да научим от самата нея. Разговаряхме по телефона преди дни, когато беше топло:
- В момента има ли билки, които могат да се берат в планината, и какви са сезонните билки?
"Има такива билки, например, аз в двора си в момента се радвам на един отлично изглеждащ невен. Той наистина издържа на всякакви температурни, летни и зимни, също е много интересно, че змийското мляко една билка, която аз много обичам и много почитам... Змийското мляко, така през пролетта я има, обаче има цъфтеж и през есента, частично и зимата, скоро отново брах, преди около 2 седмици. Предполагам, че все още има, и здравец може да се намери също.
....има какво да се намери, розмарин също, той е целогодишен, така че природата ни е дала голямо богатство и избор почти всеки, сезон бих казала".
Змийското мляко по думите на Руска Стоянова, е "една много загадъчна билка". Тя няма как да се обърка, пуска жълти цветчета, но когато клонката се счупи, изтича ярко оранжево сокче, което може и да цапа. Змийското мляко се използва по различни начини, приготвя се и като квас, по рецепта на руския учен и изследовател Болотов. Прясната билка се слага в буркан, слагаме и 2-3 лъжички кисело мляко и се разбърква. Много е важно билката да се потопи добре в млякото, за да не изплува отгоре, защото започва да се образува мухъл. Тогава задължително трябва да се изхвърли.
Билката се потапя в буркан, добавя се тежест, престоява 20-30 дни и така ферментира. Напитката има горчиво-сладък вкус и прилича донякъде на лимонада. "Този квас е изключително лековит, прилага се за изчистване, детокс на организма", казва Стоянова. Билките са обградени от тайнственост, затова не може да се каже какво точно и как лекуват, защото действат синергично и някои от тях имат много ефекти. Според Стоянова, ако със змийско мляко се намаже папилом, след време той пада от кожата. "Интересно нещо са билките", заключава предприемача.
За любовта си към билките казва, че е научена от своята майка. Майка й постоянно бере билки, и докато бере, им пее и говори. "У дома не приличаше на обичайно подредения дом". Според Стоянова е много важно отношението към растенията, в какво вярва берящият ги. "На прага сме да се докаже безапелационно, че всяка дума носи енергия". Когато една билка се нарече, думите излъчват вибрация и това няма как да не влияе върху здравето.
Кой не си спомня приказката на Андерсен "Цветята на малката Ида"? В историята на прочутия разказвач танцуващите живи цветя носят душа, както и различни настроения. Заради близостта си с тях, само децата стават свидетели на вълшебната нощна феерия, и то не какво и да е, а цветна! Бал на цветята! Вълшебните балове са винаги през нощта, която носи тайнственост. А накрая на приказката малкото момиченце погребва изтощените цветя, за да могат да израстнат също толкова красиви и друга година. Цветята от своя страна отдават живота си.
Слушаме радиотеатъра от златния фонд на БНР "Цветята на малката Ида", драматизация: Теодора Димова и режисьор: Георги Михалков. Изпълняват: Ана Вълчанова, Мариан Маринов, Ива Караманчева, Георги Михалков.
музикално-оформление: Георги Михалков.
Чухме откъс от радиотеатъра на БНР "Цветята на малката Ида", драматизация: Теодора Димова и режисьор: Георги Михалков.
Продължава разговора ми с Руска Стоянова - предприемач, която вярва и използва силата на растенията. В рода й има случаи на изцеления от лечебните билки и това подсилва сигурността й, че те наистина работят. От малка помни как майка й се лекува с полски хвощ, турта и бял равнец за различни женски заболявания. Трябва ли обаче и да вярваме, докато се лекуваме с билки? И още - за мехлема с 30 билки и с какво е добра всяка една от тях, да чуем отново от Руска Стоянова.
"У нас всичко беше затрупано, върху шкафовете.... в смисъл да се сушат. Уханието на билки, е великолепно, няма как да не признаем всички".
В поколенията назад Руска Стоянова открива следа.
Името й принадлежи на прабаба по бащина линия - знахарката в село, акушерка и лечителка. Всички от населенето място се допитвали до нея.
Доверието й в силата на растенията се подхранва и от излекуване в семейството на рак на гърдата с чай от невен, бял равнец, коприва и полски хвощ. Това нещо майка й го пиеше в сериозни количества - може би една бутилка литър литър и половина за деня". Бучката постепенно се стопява, от 16 мм до 0.
Друг случай на изцеление е със свекървата на Руска, която е имала голяма миома. " Пиеше пет билки - петопръстник, бял равнец, турта". Впоследствие кистата изчезва и това изумява лекаря, който я лекува. Той казва: "Госпожо и всички билки на света да изпиете, няма как да изчезне от вас тази голяма миома". Опитът обаче сочи друго - в един момент жената започнала да изхвърля секрети и така миомата се е смалила и изчезнала.
Според Руска Стоянова е важно човек да вярва в лечението, макар че растенията имат определен химичен състав и би трябвало да действат. Постоянството също е важно при билколечението.
Print
