"Зимата ни прегърна с оловните си облаци, донесе студ, дъжд и мрачно време.

Зима е!

Украсявам, паля ароматни свещи, светвам цветни лампички, а се чувствам уморена и унила.

Вероятно е от довършването на куп неща, започнати през годината и планирането на нови за следващата.

Днес е събота, хем имам много неща за правене, хем пък нищо не е спешно.

Отивам в кухнята.

Замесвам тесто. Разточвам го и режа на квадратчета, колкото кибритена кутия". Така може да започне всеки един почивен ден, когато искаме да си починем от напрежението - от стреса, бързането, нямането на време. Защото нашите баби вероятно не са знаели какво е медитация - но са я практукували, чрез бавното живеене, месене на доброто и лошото, приготвянето на топла вечеря като ритуал по любов и благодарност. За порядките от едно време, както и за много вкусното арменско ястие мантъ, което присъства и в турската кухня и от което се носи миризма на пилешко от цялата къща, без да се нуждае от никакви други подправки, разговарях с писателката д-р Ахавни Кеворкян: Бабите ни "просто намираха начин да са щастливи с това, което правят, а правиха милион и едно неща и ги правиха с двете си ръце, и ги правиха влагайки много усилия в това. За разлика от нас, разбира се, и един вид медитацията за тях беше онова, което създаваха с ръцете си, за своите деца, за близките си и за семействата. И ако сравним дейностите, резултатът, емоцията, според мен това беше днешната наша медитация. Излизаш от бързината на ежедневието, от задъханото, от онова, което трябва да се състезаваш с времето и правиш нещо, което се прави бавно, спокойно, трябва да стане красиво, трябва да стане вкусно и в крайна сметка да зарадваш няколко човека на масата, най-близките".

Д-р Кеворкян често готви автентични стари неща, които се приготвят векове наред в къщите. Специално за ястието мантъ - то кореспондира с италианските равиоли. Тестото е съвсем обикновено - от хладка вода, сол, малко мазнинка. Прави се меко тесто, от което се изрязват квадрати. "В тези квадратчета в нашите къщи, защото сме дошли от Текирдаг, моите баби правеха този тип мантъ. На малки квадратчета, пълниха ги с варено пилешко месо, тоест ситно накълцано бялото му месо, защипваха ги като лодчици и ги подреждаха под ъгъл едно до друго, което се получаваше като една дантела. Помните ли тези красиви дантели, плетени на една кука, с което бабите покриваха сандъците си, масите, слагаха върху облегалките на столовете и така. Така изглеждаше мантъ, когато е наредено. След това то се полива с масло и се запича във фурната до златисто. Така изпечената тава се залива с пилешкия бульон и отново се слага във фурната, докато попие целият бульон и по повърхността се получи една много тънка коричка по върховете на лодките. Та това нещо вече е готово за сервиране и се сервира в чинийките, по няколко лодки, заляти с кисело млеко и с чесън. Безумно вкусно".

ГОТВЕНЕТО КАТО МЕДИТАЦИЯ

Приготвянето на мантъ е като медитация, защото:

"Едно време, дълго време на подреждане, на рязане, на защипване, в което буквално забравяш за този свят. Забравяш за проблемите ти, изключваш за всичките си графици, в никакъв случай не вдигаш телефона, защото целият си в брашно и масло, и в крайна сметка разбираш, че цялото това време си е струвало, че ти всъщност си дал една красива ваканция на мозъка си. И не е нужно да ходиш дори в залите. А така поне се чувствам аз в този момент".

В лодките не се слагат никакви подправки, защото по "това време цялата къща миришеше на вкусно пилешко и масло. Бульонът беше с един пръст мазнина отгоре".

В арменската кухня има вариации на ястието мантъ. В различните региони, в Бандърма, загъват в тестените торбички омесена кайма с подправки. В Хельов и околностите му пълнят тези тестени парченца с кавардисани пилешки дробчета, с лук, подхправки и ориз. Завиват ги във форма на бохчички. И отново се заливат с кисело млеко и чесън". Самите бохчички са колкото една хапка.

Д-р Ахавни Кеворкян: Готвенето може да бъде ваканция за мозъка