Котаракът Оливър: Британска класа с балкански темперамент

Рубриката "97 Лапи и 1 опашка" днес ни среща с котарака Оливър, порода "Британски късокосмест". Голям пакостник, който не спи, докато другите спят. Прави го, когато няма никой у дома. А когато стопаните си почиват - хапе ги, драска ги, не ги оставя на мира. 

Оливър е доста пълен, яде постоянно, дори и когато не му дават, той все си намира. Пада си дори малко клошар, защото често събаря кофата за боклук, за да търси любимите му обелки от краставици. Млад и буен, съвсем нормално за възрастта му. За него ни разказва неговата стопанка Теодора Стефанова от Видин:

"Всички се влюбват в котката, докато не дойдат вкъщи. Той е още малък, на 9 месеца е, просто е дебел и изглежда доста по-голям за възрастта си. Но лош е, да. Все още е дете, все още иска да дере, да хапе, да не спиш. Не прави толкова бели. Търси храна постоянно и я намира, което си личи. Иска внимание. Последно време се започва и да се опитва да спи, което е супер. Той спи, когато ние сме будни и след това просто ние няма да спим. Хапе ни за краката, напада ни и т.н. Но е доста красив, поне е красив."

Теодора определя домашния си любимец за странен, с особен характер.

"Той обича да го галиш, но за кратко. Не обича много внимание, да му досаждаш, да го гушкаш. Обаче аз го побърквам, може би и това е проблемът. С моя приятел се държи по-дистанцирано, не му дава да го гушка толкова, колкото например на мен, ама той се лигави с мен повече."

"Стопля ми сърцето някак. В началото не го усещах чак така, първите два месеца. Беше ми по-скоро грижа и постоянно го мислех да не се е заврял някъде, да не се е заклещил. А сега просто, като го видя, е едно такова умиление. И като ме няма по два, три дни, разбира се, той си има бавачка, моята най-добра приятелка го гледа, но като се прибера, той се държи все едно ми е сърдит, а пък аз в същото време не мога да го оставя, защото ми е липсвал."

Теди съветва всички, които се колебаят дали да си вземат коте за домашен любимец:

"Да си вземат, определено, да. Грижа е, постоянно го мислиш, постоянно се притесняваш, ако се разболее, още повече, но топлината, която дават животните, не може да се получи отникъде другаде."