Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова. Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: 

"Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски... Годината е сушава, количествата дъжд, които паднаха последните дни, не са достатъчни за следващата сеитба... Като цяло природата ни наказва... 

...За безснежни зими има решения, химията работи- измислят нови торове, но всички желаем сняг- това е влага за растенията... 

...Житото донякъде ни спасява, но ниските добиви на пролетниците- тук търпим огромни загуби, които житото не може да компенсира...  Много хора залагат на 4-5 култури, за да компенсират. Рапицата спасява много колеги, но нашето стопанство не разполага с нужната техника... Прогнозите са, че цялата есен ще е сушава, затова е рисковано да се сее рапица...

...Жънем 300-350 кг. от декар слънчоглед, но това покрива само и единствено семената, препаратите и торовете. Как ще оправим рентите, не знаем, а предстои следващата стопанска година... Кредитите не са решение, но към момента няма как- прибягваме и до тях...

Средно по 300 кг. от декар пролетници са ожънали тази година, но по думите на Десислава продукцията се търси на цени, които не могат да покрият разходите. 

"Всеки се спасява индивидуално. Има търсене, но цените не са задоволителни. Не може при добив 350 кг царевица и цена от 34 стотинки да очакваме да покрием разходите... Семенарските компании предлагат устойчиви сортове, но от горещините царевицата изгоря преди да узрее... Напояването е особено важно, но това не е инвестиция, която не може да си позволи всеки... Отвориха проекти, които дават възможност за напоителни съоръжения, но всеки земеделец сам не може да се справи. Трябва да е общо, за всички- дори после да ползваме наем за амортизация на съоръжението... Самите имоти не са наши, това, което ползваме, е под наем или аренда - има много проблеми, които стоят пред нас, за да изградим такава система... В нашите земи е имало напоителни системи, но не са се съхранили..."

Проблем тази година са и рентите, затова вероятно те ще бъдат намалени:

"Готови сме да се лишим от имоти на някои собственици, ако не са съгласни. Чух колеги, че са взели общо решение да се намалят рентите, и то драстично. Новите договори са на база процент от добива и цена на продукцията, мисля, че е посочено 30 % - ако са добили 300 кг, 100 кг. е рентата. Няма откъде да дадем по-големи ренти. Миналата година почти всички прибегнахме до кредити, за да изплатим рентите... Предложихме да има таван на рентите, защото много са факторите, които влияят върху рентите.  Никой не отчита фактора отдалеченост- продукцията ни се изкупува с 20 лева по-ниско от тази  във Враца, с 50 лева от тази в Бургас. . Торовете ни са с 50 до 70  лева повече на тон, отколкото в Бургас, Русе..."

Среден земеделски производител е Десислава Петрова. Работи със семейството си, дават хляб и на няколко души- основно механизатори. Обработват малко под 5000 декара земя в землищата на общините Брегово и Видин. Отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Притеснението й тази година е, че заради ниските добиви и ниските изкупни цени, ще се наложи да намалят рентите. Според нея, при изпълнение на изискванията по различните мерки от Стратегическия план, административната тежест върху земеделците се увеличава, а често поставените условия са трудно изпълними:

"Въведе се много писане, много смятане... Всички документи се входират онлайн, понякога системата не работи... Много колеги се отказват да кандидатстват по тези схеми, само за да не им се намалят субсидиите- така или иначе не са изравнени с европейските..."

За десетките години, в които се занимава със земеделие, Десислава е разбрала, че за да има успех човек, трябва да влага душата си във всяко нещо, с което се захване. И да продължава напред, независимо от сушата, ниските добиви и ниските цени, независимо и от административните спънки в сектора. Да продължава с надеждата, че следващата година ще е по-добра.