Агроном: В сушави години е желателно да поливаме овошките
публикувано на 17.09.24 в 19:30
Интервю с агронома Иван Попов
"Дългоочакван дъжд... Наистина, почти всичко от полето е прибрано, за лозята може да има последействие- ще активира сокодвижението и ще падне захарността... Добре е за площите от прибраните култури, защото дъждът ще позволи да се обработят и да се подготвят за новия сезон, за новата стопанска година. Като цяло, добре, че го има... На много места осезателно спада нивото на подпочвената вода, губят се водите в бунарите и помпите, това вече е проблем, но все пак, трябва да се напоява... Има изгаряния от силното слънце, но трябва да реагираме според ситуацията".
При високите температури се нарушават физиологичните процеси в растенията, казва Иван Попов:
"По-силното слънцегреене, температурните аномалии, при липса на влага за късо време и засушаване, при всяко растение, един от най-чувствителните периоди при растенията е цъфтенето, първата реакция е да хвърли цвета... За да се развиват нормално растенията, трябва вода..."
Продължителната лятна суша, съчетана с екстремни температури, се отрази негативно не само на полските култури, но и на овошките. Често обаче стопаните забравят, че и те се нуждаят от напояване. Трябва да се грижим за тях, ако искаме и догодина да берем плодовете им, казва Иван Попов:
"Едни от сортовете са в процес на събиране, други предстои да бъдат прибрани... И при овошките един от чувствителните моменти е цъфтежа и при липса на влага, хвърлят цвят. Следващия момент- наедряване на завързите, през лятото, има един период на естествено отхвърляне- освобождаване на дърветата- това си е нормален процес... При наближаване на момента на узряване, при беритбена зрелост, също се получава окапване. Започват да окапват, защото по-голямата маса на плода изисква повече сокове и хранителни вещества, и когато има дисбаланс на влага, дървото започва да се освобождава... При недостиг на вода, в сушави години, след окапването на цвета и плодовете, след това окапват листата и последната фаза е загиване на растението... Затова човек трябва да е готов да подаде жизненонеобходимата течност за всички живи същества..."
Сушата е възпрепятствала гъбните заболявания по овошките, но дръвчетата не са имали голям прираст и са заложили повече плодни пъпки. Затова и според агронома трябва малко по-убедително да се орежат- за да се да се предизвика малко по-силен растеж и да се намалят заложените пъпки и плодът, който ще натовари растението. От сушата повече страдат по-младите растения, заради по-плитката си коренова система, затова и често когато не се поливат, дръвчетата загиват.
Освен като агроном, Иван Попов има не малък опит и като преподавател в професионални гимназии, затова и има поглед върху ситуацията преди и сега. Като човек, който е закърмен с любов към земята, той е убеден, че е изключително важно да има селскостопански училища, в които не се учи само теория, а такива, в които децата имат възможност да се доближат максимално до земята и нейните плодове.
"Трябва училище, в което да се създадат полета, всеки да може да се докосва до растението, до почвата, до семенцата, до пътя на производство на разсад, посадъчен материал... Не може току-така да се пръкнат специалисти само на книга и на бялата дъска, и онлайн... Трябва си практика, на място, сред живата природа. Това обучение трява да се заложи като политика на висше държавно ниво..."
Иван Попов е готов да предаде своите знания на всеки, който пожелае- прави го и сега, когато го поканят да изнесе лекция по калемене и резитба. А интересът към нагледните му уроци става все по-голям.
Още от Земята, която ни храни