Думите, които водят към детството

В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си.

Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ", "кастрон". Думите може да намерим в речниците и литературата, но когато не са свързани с нещо видяно, преживяно, почувствано, те остават да "висят" в пространството. Трябва да ги търсим там, където им е мястото – в света, в природата, в отношението на хората, мъката на хората, сълзите на хората, казва Магдалена Абаджиева.

Тя е израснала в Ново село, Русенско, в красивата селска къща със зелен двор на баба си Неделя, с комшулука, чимшира, приличен на огромна зелена гъба, кладенеца и пищничето на съседката баба Мика… Това вече не може да бъде видяно и преживяно от децата, но разказът и предаденото чувство дават надежда, че връзката между световете на различните поколения може да се запази.

"Много е важно да се гледа на думите в тяхната обстановка, там, където сме се срещали с тях и ако може след това да ги пренесем във времето с чувството, с което сме ги носили в съзнанието си", казва Абаджиева. Тя има идеята да съчетае научното знание за думите с художествения разказ за "преживяването" им в своеобразен "речник" и се надява да я осъществи.

Чуйте разговора с Магдалена Абаджиева в звуковия файл.