Алеона де Кама:Третата книга идва с любов, провокация, актуалност и широк спектър от емоции

"В теб има нещо неземно, Сиси. В теб има една огромна доброта. Или може би Любов. Или може би най-вече едно огромно приемане. Толкова сме изкривили любовта, секса, семейството, приятелството. Всичките тези свещени неща са изгубили истинската си стойност. Толкова сме ги извратили, за да можем да ги продаваме. Опаковките, които слагаме върху тези истини, вече са ги превърнали в неистини. Казваме „приятел“ на човек, за когото не се интересуваме как се чувства. Купуваме подаръци на семействата си по Коледа, за да изпълним един дълг, не за да покажем признателност. Сливането на две тела, на две души през секса, вече е заличено и се е превърнало в порнография. А тя е преляла в почти всички сфери, за да използваме дълбоките копнежи на хората и да продаваме по-добре, каквото и да било. А любовта... любовта сме я превърнали в един уникално работещ инструмент за манипулация. Казваме „обичам те” на кой ли не, а дори не го поглеждаме в очите. Да, изкривили сме всичките тези най-съкровени неща и сме ги принизили до прости интереси. Единственото, за което сякаш все още не сме намерили начин да унищожим, да поробим, да извратим, е приемането. А то се крие в основата на всичко по-горе. Защото разликата между любовта и социалното партньорството, между секса и порнографията, между семейните ценности и дълга, между топлината на приятелската ръка и интереса, се крие именно в приемането. Готовността да приемеш онзи, който и да е, само защото е пресякъл пътя ти, което значи, че има какво да ти даде. Готовността да го приемеш, без да го разбираш, но и без да го съдиш. Без да се доближава до теб, без да прилича на теб, но и без да търсиш начин именно заради това да го принизиш, за да издигнеш себе си. Приемането е разковничето на всичко красиво, истинско и дълбоко в живота ни. И за съжаление сякаш все повече се отдалечаваме от него, защото ни подават все повече причини да се разграничаваме и да се отделяме един от друг, слагайки красиви аргументи около тази измама – че сме уникални. Няма лошо в това да признаем уникалността си, само и единствено ако сме готови да я признаем и у другите. Да я признаем и да я приемем, колкото и различна да ни се струва тя на нас, колкото и грозна да ни се струва спрямо нашата, ограничена всъщност, призма.

– Приемането... " Алеона де Кама

Из "Сила за ПРИЕМАНЕ. Танцуващата с вятъра и водата".