Roland Grapow (MASTERPLAN, екс-HELLOWEEN): Младите групи мислят повече за звука и за смесването, а не за песните

Интервю с Roland Grapow (MASTERPLAN, екс-HELLOWEEN)

На 5 декември по покана на „BGTSC“ FIREWIND и MASTERPLAN ще направят съвместен концерт в София, в клуб „Joy Station“. И докато групата на Gus G., а и самият той често посещавата нашата мила родна страна, MSTERPLAN ще преминат границите на Република България едва за трети път. Групата се беше дистанцирала от бизнеса за известен период от време, но ето че лидерът й Roland Grapow реши отново да влезе в студио, но не като продуцент, а като автор на песни.

Интервюто с Roland Grapow (MASTERPLAN, екс-HELLOWEEN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 2.12.2024 година.

От другата страна - Здрасти, Roland, съвсем скоро ще свирите с MASTERPLAN и FIREWID в България. Какъв сетлист сте приготвили?

Roland Grapow - Най-доброто от MASTERPLAN и две песни на HELLOWEEN, на които аз съм автор. Ще бъде шоу на MASTERPLAN, а не на Roland Grapow. В Южна Америка излизам със собственото си име и в сета ми има много песни на HELLOWEEN и някои на MSTERPLAN. Но в България ще бъде шоу на MASTERPLAN с бонус – две песни на HELLOWEEN.

От другата страна - Защо разделяш себе си от MASTERPLAN?

Roland Grapow - Много често получавам покани да свиря сам в Южна Америка. Обикновено става въпрос за пари. Много музиканти постъпват по този начин като Timo Tolkki и други китаристи. Те свирят с бразилски музиканти и изпълняват най-доброто, което са създали в миналото, а то включва и песни на бившите им групи. Timo прави песни на STRATOVARIUS, аз на HELLOWEEN. На феновете тези композиции им липсват. Особено моите и на Uli Kusch. Разбира се, там изпълнявам и може би три песни на другите от HELLOWEEN като „Future World”, „Eagle Fly Free” и „I Want Out”. Толкова. HELLOWEEN не изпълняват моите композиции и за това си мисля, че е добре като възраждам тази част от историята на групата. За това малко или много правя разлика между концерт на MASTERPLAN и шоу на Roland Grapow.

От другата страна - С кои песни, създадени за HELLOWEEN, се гордееш най-много?

Roland Grapow - Харесвам всички, които съм написал за тях, но наистина се гордея с първите. Също така харесвам много по-късните от „The Time of the Oath” и „The Dark Ride”. Но първата ми песен беше „The Chance”. Все още е изпълнявам и наистина я харесвам. Тя беше много добро начало за мен, когато се присъединих към бандата. Заявих се с нея и феновете продължават да я харесват.

От другата страна - Добре, обаче, къде се загубиха MASTERPLAN през последните години?

Roland Grapow - През последните десет години се отдръпнахме от бизнеса. Винаги сме правили концерти, основно фестивални участия. Преди 10-11 години свирех под моето име. Правех солови концерти. След което реших да не правя повече турнета, защото бизнесът е много труден. Това стана преди 11 години. С MASTERPLAN свирехме по фестивали. Там достигаме до повече хора. Вземи „Wacken Open Air” например и другите големи фестове. Финансовата ситуация беше добра. В това отношение на групата се плащаше. Пътуването се покриваше и не беше необходимо да носим оборудване. 10 години обикаляхме. След което се отдадох на продуцентската работа в студиото ми, защото ситуацията се промени. Трябваше да изкарвам пари, за да оцелявам. И през последните години бавно узря идеята да се върна с MASTERPLAN. Дори в момента работим върху нов албум, който почти сме завършили. Тази година направихме една част от турнето с FIREWIND. Беше наистина страхотно преживяване. Имахме няколко фестивални участия. Ще свирим и на един круиз близо до Гърция. Ще бъдем в Солун и още няколко града. След което през декември се връщаме в България, Турция и Гърция. Тази година наистина сме много заети. Вече сме направили 30 концерта. Два пъти бях в Бразилия, където свирих соло. Т.е. вече имам около 50 концерта през 2024. Днес сме по-заети от преди, планираме доста нещта, ето и нов албум, който ще се появи следващата година. Подписахме с нов лейбъл, защото в „AFM Records” стават значителни промени. Вече планираме турнета през следващата година. Уредили сме и фестивални участия.

От другата страна - Хората не Ви бяха забравили, нали?

Roland Grapow - Не, разбира се, не сме спирали да свирим. Постоянно имахме концерти в Германия, Швеция, Испания. Позволявахме си малки турнета в Испания например. Това са такива седмични турнета. Нещо като седем концерта за седем дни. Два пъти бяхме в Испания по този начин и винаги беше пълно. В България обаче за последно свирихме преди много години. Може би преди 15. Никога не сме свирили в Гърция и Турция, което е наистина нещо ново за феновете там. В останалите европейски държави са ни виждали много пъти.

От другата страна - Какво според теб очакват феновете от групата?

Roland Grapow - Стремежът ни и основното, което ние искаме, е да се забавляваме на сцената. Носим със себе си онова парти настроение. Нещо подобно на шоу на HELLOWEEN. Не е обикновен концерт, в който се стремим да сме като по часовник. Разбира се, че свирим по възможно най-добрия начин, но искаме феновете да са щастливи, да участват в концерта, да пеят с нас. Шегуваме се между песните. Опитваме се да сме спокойни, когато сме на сцената, което е нормалното ни състояние, защото се постига с дългогодишен опит, който ние притежаваме. Важното е, че публиката вижда, че между нас има химия и се забавляваме. По всякакъв начин се опитваме да въвлечем феновете в шоуто. Провокираме ги да пеят с нас особено на последните няколко песни. Това е живото изпълнение. Концертите не са големи, не разполагаме с бюджет за пиротехника, но смятам, че ще се харесаме на всички, които са в клуба.

От другата страна - С MASTERPLAN започнахте много силно, но какво точно не проработи през годините?

Roland Grapow - Не знам. Може би се дължи на промените в състава. Може би в намаляващите приходи. Както казах, преди 10 години реших, всъщност преди 15, да се фокусирам върху студийната работа заради по-стабилните приходи. От MASTERPLAN не можеше да се живее. Отчисленията от ротациите, стриймовете, авансовите плащания от лейбъла ставаха все по-малки и днес са почти нищожни. Никоя група не може да се издържа от подобни приходи. За това се съсредоточих върху работата в студиото, където парите бяха сигурни. И въпреки това, когато свирим в Швеция, получаваме хедлайнърски позиции или близки до тях на големи сцени. Не е като да сме изчезнали. Може би в България си мислите, че е така, но нещата стоят по друг начин. Вярно е, че през последните години не сме издали нищо, но както отбелязах, ще се върнем. Подписах нов звукозаписен договор преди няколко седмици. В него е отбелязано, че на всеки две години ще издаваме нов албум. Първият ще излезе през 2025. MASTERPLAN се завръщат.

От другата страна - Как ти действат сравненията обаче, които непрекъснато се правят с първите два албума на MASTERPLAN?

Roland Grapow - Трудно е албумите на групата да бъдат сравнявани, защото за мен първите два албума са най-добрите. Няма как да го отрека. Тогава бандата беше като едно цяло. Между нас царуваше химията. С Uli бяхме като едно цяло. Връзката ни като композитори и аранжьори беше много силна. Правехме заедно аранжиментите, създавахме всичко заедно. И на върха на пирамидата, черешката на тортата беше Jorn Lande. Той е фантастичен вокалист. Има страхотно чувство за вокалните линии и мелодии. Пее невероятно ритмично и пише страхотни текстове. Без съмнение бих определил онзи период като върха в кариерата ми. Дори не го очаквахме. Създадохме MASTERPLAN с освободени съзнания. Бяхме свежи, пълни с мечти и с голямо напрежение. Всичко въпреки това се разви много добре. Хората бяха впечатлени и се питаха какво можем още да предложим след първите два албума. Издадохме „Masterplan” и „Aeronautics”, най-добрите албуми в живота ни, след което можехме да продължим с копията без да му мислим. Но не искахме. Днес с Rick Altzi положението е напълно различно. Опитахме и с Mike DiMeo, който също е много различен певец и работата с него беше на друга основа. Никога не знаеш как ще се развият събитията. С Jorn Lande продължаваме да поддържаме връзка и сме добри приятели. Официално той никога не е напускал MASTERPLAN. Просто никога не се върна. Доста луда работа. Напълно разбирам феновете, за които първите два албума на групата са най-добрите. Също така обаче има много хора, за които „Novum Initium” е по-любим. Което понякога учудва и мен. Моите най-любими са „Masterplan” и „Aeronautics”.

От другата страна - С какви илюзии се раздели след първите два албума на MASTERPLAN?

Roland Grapow - Нека го кажа така. Новият ни албум е стъпка в посоката на първите два албума. Заглавието ще бъде „Metal Morphosis”. Отново ще бъде по-метъл ориентиран. Знаеш ли, когато Jorn се върна за „Time to Be King”, променихме драстично стила на групата, защото той не го харесваше. Заради него създадох малко по-различни песни, промених и начина на композиране. Те бяха не точно AOR, но за по-възрастната аудитория. Не бяха за метъл феновете, не бяха толкова бързи. Jorn не харесва двойните каси, дори не е фен на стила на HELLOWEEN. Сега обаче с новия албум имаме пълна свобода. Създал съм няколко метъл парчета, които никога до момента не съм си представял, че ще направя. Така че с него ще предложим и нещо свежо, и ново. Също така съм записал вокали, което също прави разликата. Гледам на новото издание като стъпка напред за MASTERPLAN. Развитие, а не копиране. Отново сме свободни да създаваме по-метъл ориентирани парчета. А в бъдеще може би ще бъда още по-концентриран в тази посока.

От другата страна - Какви компромиси не си позволяваш днес?

Roland Grapow - Компромис беше, че не създавах бързи песни с двойни каси, защото ми бяха казали да не го правя. Днес имаме няколко. Когато се приберем след концертите, ще трябва да изберем десет от четиринадесетте песни, които имаме. Някои от тях са доста прогресив ориентирани за MASTERPLAN, с различни наистина тежки части. Едни звучат като RAMMSTEIN, други са фюжън. И то само в една песен. Това имам предвид. На мен ми харесва, надявам се, че и на хората ще им допадне. Това имам предвид, че работим без ограничения и без да си поставяме граници.

От другата страна - С какво концертите в Южна Америка се различават от Европа?

Roland Grapow - Трудно е да отговоря. Както отбелязах по-рано, летя сам, без група. Работя с други музиканти, които познавам много добре, защото вече съм свирил с тях поне три пъти. Те са наистина много добри, но феновете не идват да гледат тях, а да видят мен. Което не опростява процеса, защото всички очи са вторачени в мен, следят ме как изглеждам, проследяват всяко мое движение, как свиря. Друго е, когато съм с цялата група и всеки допринася за енергията на сцената. На мен обаче ми харесва там. Дори имам вече оферта за март от друг организатор. Ще свиря в Мексико и други страни. Турнето ще е от 10 концерта. Има време, но някак си ми харесва. Наистина е интересно преживяване.

От другата страна - Занимаваш се и с продуцентска работа. Коя е най-голямата грешка на бандите, когато влязат в студио?

Roland Grapow - Трудно е да се каже. Бандите, с които работя, не са от най-известните. Основно са от Чехия и Словакия. Има няколко от Испания. Много от тях смятат, че продуцентът всъщност прави всичко. Те не са си научили песните, не създават добри песни. Аз им помагам с аранжиментите в студиото, помагам на певците да изпеят добри вокални мелодии. След което четири години по-късно бандата наема друг продуцент, за когото си мисли, че е по-добър, защото името му е нашумяло в момента. И се надяват, че ще има помогне по-добре. Младите групи мислят повече за звука и за смесването, а не както през 70-те, 80-те или 90-те, когато на първо място са били песните, както и разбира се, добрата продукция. Спомням си, че никога не бях щастлив с продукцията на HELLOWEEN. Никога не съм харесвал албуми като „The Time of the Oath” или „Better than Raw”. Сравнявайки ги с други банди, нивото им е средно. С „Master of the Rings” нещата са наред, но с двата, които посочих - не. Първата продукция, която наистина харесах, беше „The Dark Ride”. И днес ми доставя удоволствие. И да се върна на въпроса ти. Групите днес функционират така. Млади и непознати са, но вече искат да звучат като METALLICA. В добрия смисъл го казвам. Те обаче не отдават значение на песните и тяхното създаване. А добрата песен е добра песен, без значение как звучи. Това е проблемът на младите групи. Днес те се концентрират върху звука на продукцията, а не върху качеството на песните.

От другата страна - Налагало ли ти се е да работиш по вече завършена продукция, за да я подобриш?

Roland Grapow - Да, много пъти. Правил съм нови смесвания. Обаждали са ми се по средата на продукцията, за да спасявам положението. След което този, който работи по материала, ми изпраща всичко. Той не е в добра ситуация, защото не му е даден шанса да завърши започнатото. В тези моменти напрежението за мен е по-голямо, защото трябва да направя нещата по-добре. Разбира се, че го постигам, но положението понякога е странно. Работиш с някоя банда по три албума и в един момент тя изчезва и дори не ти се обажда да ти каже, че повече няма да работите заедно. И това днес се приема за нормално. Всеки продуцент поне веднъж е изпадал в подобно положение. Като кръг е. Днес няма чак толкова много добри продуценти по звука. В Европа са може би едва десетима. И те с години работят малко или много с едни и същи групи. Но ситуацията е такава. Вземи старите банди като DEEP PURPLE. Те са работили с Martin Birch, който е бил и с IRON MAIDEN. Тези групи работят в продължение на години с един и същ продуцент, а не си правят експерименти. Той им изработва определен звук. Понякога самите музиканти не знаят какво искат. Барабанистът настоява за един продуцент, китаристът за друг. Получава се сложна ситуация. За MASTERPLAN от самото начало съм решил, че решенията са моя отговорност. Когато петима вземат решения, нещата не се получават.

От другата страна - Може ли всеки да стане продуцент?

Roland Grapow - Не мисля. Когато бях в HELLOWEEN, работата в студиото въобще не ме интересуваше. През целия ми живот съм свирил на китара и единственият въпрос, които ми минаваше през главата тогава, беше „Защо китарата ми не звучи толкова добре?”. Понякога се получаваше, друг път не. Говорех с продуцента дали може да бъде направено нещо, но той не даваше съвети, нямаше готови решения. Всеки китарист има определен вкус. Когато преди 17-18 години продуцирах първата група, научих много за китарния звук, за звукозаписната техника, за микрофоните. И днес продължавам да се уча, защото процесът е непрекъснат. Днес съм доволен как звучи китарата ми и не ми трябва никой друг. Много от бандите първо търсят продуцент, след което по-късно решават, че могат да се справят сами. За да се научиш обаче, отнема време. Най-малко десет години. Понякога се научаваш по-бързо, друг път по-бавно. Всъщност някои хора никога не се научават да го правят наистина добре. Този процес не е нещо, което знаеш без да си опитвал. Не е някакъв трик. Същото е като с пеенето. Не всеки може да пее. Въпросът е същия. Има голяма разлика между пеене и пеене. Същото е и с продукцията. И зависи на какво казвате пеене и продуциране.

От другата страна - Какво не ти харесва в музикалния бизнес днес?

Roland Grapow - Предполагам, че за всеки, който идва от 70-те и 80-те, бизнесът днес е брутален. Буквално е въпрос на оцеляване. Младите групи влизат в студио с мечти за успех, но въобще не виждам пред тях някакви възможности. Единственият съвет, който мога да им дам е да свирят на живо, колкото е възможно повече, след което да издадат албум, надявайки се на успех. Парите, които звукозаписните компании отпускат днес са толкова малко, че ако се разпределят между четирима или петима души в една банда, ще стигнат за три месеца или максимум шест. За това и много групи се самопродуцират. Всеки вече има собствено студио и компютър вкъщи, където може да записва и да смесва. За това и продукцията при много групи става все по-зле. Не звучи никак впечатляващо. Всички се движат в еднопосочна улица. В миналото качеството беше много по-високо, защото само най-добрите оцеляваха. Само най-добрите се добираха до звукозаписен договор. А днес всеки може да издаде албум. Това е разликата. Днес конкуренцията е по-голяма, но не и при качеството. Повечето успешни банди, които правят големи концерти, са стари. Вземи HELLOWEEN, IRON MAIDEN, SCORPIONS. Те нямат нужда да издават нови албуми и пак ще пълнят стадиони. Тук не трябва да пропускам METALLICA. Но за младите банди, о, Боже, за тях е толкова трудно. Някои изваждат късмет като SABATON и VOLBEAT. Те успяват да се справят. Но за много млади групи от средно ниво оцеляването е трудно. Както казах, концертите са единственият начин за много групи да имат някакви приходи. Свирят на живо, вземат процент от продажбата на билети. Мърчът е един от основните източници на доходи за тях. Но и това зависи от много фактори. Примерно пътуваш за шоу или фестивал и получаваш пет хиляди, обаче, носиш всякакви артикули, налага ти се да плащаш за свръх багаж и накрая си на минус. Ефектът е никакъв. Концертите носят приходи и те с единствената причина групите да издават албуми. Ако никой не дойде на твой концерт, тогава се губи и смисълът от издаването на нова студийна продукция.

От другата страна - Ти обаче не се предаваш и започваш отново.

Roland Grapow - Аз съм късметлия. Успявам да се справя в бизнеса. Все още съм в него след толкова години. Имам изградена добра репутация. Не само заради HELLOWEEN, а и заради MASTERPLAN. Продължаваме да правим турнета, феновете посещават концертите, познават историята ни и албумите, които имаме през последните 20 години. Щастливи сме с положението. Ето, имаме нов звукозаписен договор. Офертата донякъде ме изненада. Това е нещо, непостижимо за млада група. Познавам много банди, които искат да сключат сделка, може би успяват за един албум. Искат предплата. Обещават им 5000 евро примерно, но обикновено не получават нищо. Знам го заради работата ми с „AFM Records”. Други обаче получават 60 или 50 бона. А тези от средното ниво? Нищо! Ситуацията е много сложна. Аз съм вече на 65 години. Може би ми остават още между пет и десет. И край. На 75 да свиря н сцена по обичайния начин? Не мисля, че може да стане. Някак си ограниченията започват да си личат. Оцелях, все още съм в бизнеса и отново свиря на китара. Десет години бях затворен в студиото, работейки за млади групи. А днес свиря повече на китара от последните десет години взети заедно. Отново чувствам тръпката. Искам да се развивам, да записвам нови албуми, защото имам какво да кажа. Работя и по солов албум, за който също съм сключил звукозаписен договор. Така че имам много планове.

От другата страна - Последен въпрос – защо записа „PumpKings”?

Roland Grapow - Единствената причина беше, че HELLOWEEN напълно игнорират моите песни. Не изпълняват нито една моя композиция откакто напуснах преди 21 години. Дълго мислих, защо се получава така. Понякога изпълняваха на Uli Kusch, но и тях спряха. Така през 2017 година реших да презапиша моите песни и да ги включа в нашия сетлист. От тогава правим само „The Time of the Oath” и „The Chance”. Може би ще включим и още една по-нататък. Това е единствената причина. Не бих искал да създавам проблеми с HELLOWEEN. Според мен те не харесват моите песни. Но никога не сме го обсъждали. Срещали сме се няколко пъти преди да направя „PumpKings”. Миналата година свирихме на „Wacken Open Air”. На летището се видях с Markus Grosskopf. Няколко пъти съм се виждал с Kai Hansen, който е страхотен пич. Дори свиря в соло албума му „XXX - Three Decades in Metal”. Мисля, че причините са комплексни. Има някакво неодобрение в HELLOWEEN срещу мен, но не знам защо. Мисля, че идва от певеца. Но никой не ми казва нищо. Понякога чувам слухове, че съм създавал проблеми в групата. Свързах се с мениджъра и го помолих да им предаде да не пускат подобни слухове. Положението не е добро, когато хората споделят негативни неща за мен или HELLOWEEN, които не са верни. Разпространяването на слухове спря. От три години не съм чувал нищо лошо срещу мен в интервютата, които дават. Точно така искм да бъде. Искм да се разбираме с момчетата. Рано или късно отново ще се срещнем на някое летище или някъде другаде. И бих искал да им стисна ръката, не желая да има неуважение между нас. Бях 12 години и половина в HELLOWEEN. Записах седем албума. Направих с тях повече музика и песни от Kai Hansen. Мисля, че има някакво лично отношение. Не става въпрос за работата ми по отношетние на качество. Много фенове са ми споделяли, че съм бил най-добрият китарист в HELLOWEEN и съм китристът, с когото са израснали. Китаристът, когото са виждали толкова много пъти на живо. Винаги съм получвал комплименти от тях и те продължават да се радват на моята работа в групата. Мисля, че е въпрос на политика. Мисля, че един или двама в HELLOWEEN не ме харесват. С Marcus обаче винаги се прегръщаме като се видим и си говорим. Дори бях на гости на Michael Weikath в Тенерифе преди 11-12 години. Вечеряхме заедно. Бях го поканил по време на почивката ми там. Поисках да се видим, говорихме. Винаги съм се опитвал да говоря с тях. Дори съм се виждал с цялата група два-три пъти. На един фестивал във Финландия си говорих с Andi Deris два-три часа. След което той спря да комуникира с мен. Не знам защо. Много интересно. А си говорихме за лични неща, как се чувства, как е семейството. Нищо общо с групата или защо бях уволнен. Винаги ме питат за това, а то е част от живота ми. Както казах, между нас няма напрежение. Поддържам добри контакти с мениджмънта им. Все още получвам отчисления за старите песни като „The Dark Ride”. Всичко е наред. Проблеми няма. Просто не свирим заедно.