Красимир Лозанов: За всекидневната загуба на историческа памет
За паметта, която губим всекидневно, и завръщането на баналността на злото в "Нашият ден" разговаряме с главния редактор на ИК "Жанет 45" Красимир Лозанов часове след представянето на книгата "Речник на войната" от Остап Сливински.
Сливински е украински поет, литератор и преводач от български и полски език, който в своята нова книга свидетелства за първата година от агресията на Русия в Украйна. "Речник на войната" е заглавие от поредицата "Памет" на издателството "Жанет 45", част от която са изданията "Империята трябва да умре", "Езикът на Третия райх", "Как се създават диктатори", "Потъналите и спасените" и др.
За нормализирането на злото Лозанов казва: "При изобилието на информация около нас, резултат от всеобщата достъпност на интернет и на социалните мрежи, се оказа, че не можем да се ориентираме в целия огромен инфоокеан. Това резултира върху нашата свръхкъса памет и неумението да построим качествен разказ за миналото."
Лозанов цитира руската писателка Мария Степанова, която пише: "Когато паметта събира миналото и настоящето за очна ставка, това се прави в търсене на справедливост."
По думите на госта справедливостта борави с етични категории, а днес навлизаме в етична турбулентност и в неумение да се построят етични йерархии.
Книгата "Речник на войната" съдържа кратки истории, по-къси от една страница, озаглавени азбучно. Лозанов коментира: "Тези прости, кратки човешки истории се оказват съпоставени с азбуката като една от метафорите за нашата базова култура. Това са онези истории, върху които ляга съвременната азбука – тази на нашите човешки ценности."
Гостът подчертава, че необходимостта от памет не е усетена само от "Жанет 45", но и от други български издателства, които се обръщат към историческата литература и документалистиката.
Тези книги не са написани, за да носят удоволствие, а за да ни накарат да изградим, променим или доразвием някои свои разбирания, според Лозанов.
Следващата книга, която издателството ще издаде като част от поредицата "Памет", е "Спомени за войната" на проф. Николай Никулин. Лозанов разказва, че книгата е писана с лична, терапевтична цел, но години по-късно синът на професора решава за я издаде и "Спомени за войната" става толкова популярна, че е преследвана от руската цензура.
"Ние смятаме, че това е един от най-силните антивоенни текстове, които сме срещали", заявява Лозанов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл: