"Последната лента. Не аз" в Театрална работилница "Сфумато"

Разговор на Люба Константинова с Иван Добчев в ''Нашият ден''

В деня, в който Театрална работилница "Сфумато" представя постановката "Последната лента. Не аз" от Самюъл Бекет, режисьорът Иван Добчев сподели своите размисли за значението на драматурга и неговите произведения. В интервю за предаването "Нашият ден" той разкрива своето виждане за времето, в което живее режисьорът, поставящ Бекет.

По думите на Добчев драматургията на Бекет не се занимава със злободневни въпроси, а докосва теми, които имат универсален характер. "Бекет сякаш не стои като нещо, което се занимава със злободневни проблеми, а се занимава с някои неща, които са метафизични, извън времето, извън пространството", казва той. Тази извънвременност прави текстовете му валидни във всяка епоха, включително и в нашето забързано съвремие.

В постановката "Последната лента" главният герой всяка година на рождения си ден записва свои мисли и анализира изминалата година. Това е начинът му да открие онези важни моменти, които ще останат значими дори след края на физическото му съществуване. "Опитва се да намери съществените неща, онези неща, които според нещо ще останат, дори когато моя праг се разпилее", споделя Добчев. Това е процес на самоосъзнаване, който позволява на човек да открие истинския смисъл на живота.

В света, където ежедневието е изпълнено с банални проблеми, текстовете на Бекет предлагат по-дълбок поглед върху съществуването. "Занимават се с големия смисъл на живеенето, големият смисъл на това, което един човек може да намери като смисъл на живота", обяснява Добчев.

"Да се взрем в някои неща, които ни се струват несъществени, които определят или създават големия смисъл. Това е нещото, заради което си струва човек да се обръща към неговите текстове", заключава режисьорът. В свят, където времето лети неусетно, а фокусът често е върху преходното, Бекет ни приканва да се вгледаме в непреходното“.

Слушайте!



Още от Нашият ден