Музиката на Джордж Гершуин завладява публиката

На 31 януари, от 19.00 часа, Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора, под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев, ще представи първия за юбилейната 2025 концерт с избрани творби на Джордж Гершуин. в програмата са включени „Кубинска увертюра”, „Рапсодия в синьо” и Симфоничната картина „Порги и Бес”. Специален гост-солист е известният джаз-пианист Константин Костов, носител на наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Кристална лира" 2024 година, за високи постижения в областта на джаза. Концертмайстор Анна Иванова.

Независимо дали става въпрос за песни за Бродуей или повлияни от джаза произведения за концертната зала, Джордж Гершуин е смятан за един от най-великите мелодисти на XX-ти век.

Rhapsody in Blue/Рапсодия в синьо е музикална композиция от 1924 година за соло пиано и джаз група написана от Джордж Гершуин. Поръчано от лидера на джаз групата Пол Уайтман, произведението съчетава елементи от класическата музика с ефекти, повлияни от джаза и е представено премиерно на концерт, озаглавен „Експеримент в модерната музика“ на 12 февруари 1924 година в Aeolian Hall, Ню Йорк. Групата на Уайтман изпълнява рапсодията с Гершуин, който свири на пианото. Аранжорът на Уайтман Ферд Грофе/Ferde Grofé оркестрира рапсодията няколко пъти, включително оригиналната музика от 1924 година, партитурата на оркестъра от 1926 година и симфоничната музика от 1942 година.

Рапсодията е едно от най-разпознаваемите творения на Гершуин и ключова композиция, която определя ерата на джаза. Пиесата открива нов етап в музикалната история на Америка, утвърждава репутацията му на виден композитор и се превръща в едно от най-популярните концертни произведения. В списание American Heritage, Фредерик Д. Шварц твърди, че прочутото начално кларинетно глисандо е станало толкова разпознаваемо от публиката, колкото и началото на Петата симфония на Бетовен.

Вдъхновен от музиката, която чува по време на ваканция през 1932 година в Хавана Гершуин създава кратка, импресионистична пиеса, с вкус на кубинските ритми за американската публика. Премиерата на произведението под заглавието Rumba е на вече разрушения стадион Lewisohn в Ню Йорк на 16 август 1932 година, като част от програмата на Гершуин с  Нюйоркската филхармония, дирижирана от Албърт Коутс. Концертът има огромен успех. Както Гершуин пише: „Наистина вярвам, че това беше най-вълнуващата нощ, която някога съм имал… 17 845 души платиха, за да влязат, а около 5 000 бяха пред затворените порти, опитвайки се да си пробият път.”

Композицията е посрещната благосклонно от критиците. Тя е преименувана на „Кубинска увертюра” три месеца по-късно на благотворителен концерт, дирижиран от Гершуин в Метрополитън опера.

Яркостта, значимостта и комбинацията от класически и „черен” джаз отличават стила на Гершуин. Периодът на зрялото творчество на музиканта е през 30-те години на миналия век, когато се ражда най-известната му опера „Порги и Бес“. Операта е поставена за първи път в Бостън през 1935 година с голямо одобрение от публиката. На представлението присъстват хора от различни раси и това донася признание на автора. През 1936 година Гершуин оформя откъси от операта в оркестровата сюита „Порги и Бес”, изпълнена за първи път от Филаделфийския симфоничен оркестър на 21 януари същата година с участието на автора в клавирната партия. Гершуин дирижира всички следващи изпълнения на Сюитата до смъртта си през 1937. Но след това творбата била забравена и едва през 1958 я намира секретарят на Айра Гершуин, който тогава я озаглавява „Catfish Row“, за да не се обърква със създадената междувременно през 1942 сюита „Порги и Бес – симфонична картина” от Робърт Ръсел Бенет, приятел и сътрудник на композитора.

В интервю главният диригент на Държавна опера Стара Загора Ивайло Кринчев подчерта, че Джордж Гершуин е автор на много песни останали встрани от вниманието на публиката. В тях ясно личи мелодиката на този стил, характерен за 20-те години на XX век. Там са застъпени темите, приети за джаз стандарти, които се ползват и днес.