Като въздава равночестна прослава на св. Три светители - Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелства, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и святост.

Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания, пишат в сайта на Българската патриаршия.

В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир.

Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048-1118 г.).

Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

Денят на св. Три светители се чества от 30-те години на ХХ век като патронен празник на духовните училища, институти и богословски факултети, а самите велики архиереи - като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи.

Отдаваме почит на св. Три светители