Излезе първата монография за българското читалище и фолклора

Книгата "Читалище и фолклор" е първото научно издание, посветено на българското читалище и неговата роля за опазването на фолклора като културно наследство. Автор на монографията е фолклористът д-р Стела Ненова, главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. 

Нейната поява е резултат от дългогодишната последователна работа на авторката върху изследването на читалището като локален институт за съхраняване и популяризиране на фолклорната култура. Текстът е базиран на дисертационния й труд "Българските читалища и съхранението на фолклора", защитен през 2016 г.

"Книгата "Читалище и фолклор" представлява антропологичен прочит на една институция, създадена във времето на Българското възраждане, с която ние, българите, се индентифицираме. Първите читалища възникват като граждански институции в средата на 50-те години на ХIХ век, когато все още няма национална държава. В най общи линии те се създават да ограмотяват, да просвещават, да въвеждат нови културни пространства, форми и начин на живот сред българите. Това са места, където българинът може да се докосне до култура, образование, просвета. В текста разглеждам цялото протежение на тяхното развитие", коментира в предаването за фолклорна култура на Радио Стара Загора д-р Стела Ненова. 

"Още в първите години на своето съществуване читалищата се превръщат и в хранилища на българското. В това българско се включват и елементи от фолклора. Цялата книга представлява един антропологичен, но и хронологичен прочит на това как в периода на националната държавност, на културните политики, фолклорът навлиза в читалището като локален културен център. В един момент читалището се превръща в основен дом, пространство, хранилище за съхраняването на фолклора не само като материален предмет (артефакт), но в същото време читалището е хранилище на традицията като жива практика. С това то е припознато в международен план като една добра практика за опазването на нематериалното културно наследство. През 2017 г. българското читалище е вписано в световната листа на ЮНЕСКО", отбеляза авторката.

"Смятам, че с течение на обстоятелствата в България имаме една сравнително добре запазена читалищна мрежа. И в основата на моята книга присъстват самите общности - хората по места, които припознават читалището във времето когато традицията отмира като практикуване, да бъдат приобщени в тази институция и там да продължи да живее чрез диалог между старото и младото поколение. Това е най-ценното и това се опитвам да покажа в книгата - защо е толкова ценно", подчерта Стела Ненова.

Целия разговор можете да чуете от звуковия файл.

"В своето изследване гл. ас д-р Стела Ненова проследява развитието на читалищата през годините до днес и връзката институция – общност – културно наследство, засяга теми, свързани с културните политики, законовата и вътрешнонормативната уредба, с разбирането за опазването на фолклора, с развоя на именната система на читалищата. 

Изследването е насочено към широк кръг специалисти, работещи в областта на фолклористиката, етнологията, антропологията, културологията, както и към всички, които се интересуват от това как читалището от културно-просветна институция, която има за цел да модернизира и консолидира, да ограмотява и просвещава, се превръща в дом, хранилище на старите традиции, където те са живи и днес", пише научният рецензент на изданието чл.-кор. проф. Мила Сантова, д.изк.

Книгата "Читалище и фолклор" ще бъде представена в

• София - 11 февруари (вторник), 16:00 часа, Заседателната зала на ИЕФЕМ, ул. Акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7
• Карлово - 27 февруари (четвъртък), 18:00 часа, НЧ "Васил Левски-1861", Камерна зала.