За книгата "Лицемерието на властта" и историческите маски

За "Лицемерието на властта" – книга, която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров.

Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има препратки към философията и социологията. Разделението в хуманитарните науки е все по-неадекватно, смята историкът.  

"Ако предметът на историята е обществото, човек трябва да разбира от обществени науки. От художествен роман понякога можем да научим много повече отколкото от историческа книга", заявява д-р Киров.  

В книгата историята присъства като увод към така наречения Преход в България, а фактите свалят маската на властта.

За повратната 1948 година д-р Киров пише: "Гостът се е превърнал в господар и комунизмът не плаши никого."

Официалното представяне на книгата се състоя на 15 януари, като модератор на събитието бе Даниел Вълчев. "Колкото историк, толкова и философ и майстор на перото" – така Вълчев определи д-р Киров по време на представянето.

Авторът заявява, че, ако има критика към книгата, тя би била свързана с факта, че стилът не е нито строго академичен, нито достатъчно философски.

Заглавието, по думите на д-р Киров, е силно, но не носи осъдително и морализаторско послание. Лицемерието е използвано в художествен смисъл – като в пиеса на Молиер, в която героят се преструва.

"Хипокризата" (от гръцки) се употребява едновременно за актьора и лицемера – този, който играе всички роли, без да е нито една", обяснява авторът.

В епоха, в която се налагат просвещенски идеи, се поражда нуждата някой да ги въплъти. Така фигурите във властта започват да изпълняват тази роля на представители на идеята, по думите на д-р Киров. Политическата история на България историкът разглежда именно като поредица от роли – социалисти, земеделци, военни, комунисти. Това е "театрална перспектива", която не цели да осъжда морално, изтъква д-р Киров.

Не трябва да вярваме, на тези, които изтъкват колко са откровени, а да гледаме действията на човека и на стила, с който той живее. Стилът е най-добрият израз, не "откровението" и посланието, смята д-р Киров.

В продължението на "Лицемерието на властта" авторът ще постави фокус върху икономическата история.

Що се отнася до българската реалност днес, по думите на д-р Киров, не сме свидетели на нищо ново. Българската държавност започва със служебно правителство. Следват още пет правителства и преврат в рамките на две години – "голямо постижение за една нова държава".

Целия разговор чуйте в звуковия файл: