Вилдан Расим: Водата е силен елемент в традициите от Йордановден до Бабинден
Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет. Подготовката за него започва още предишния ден - 5 януари, когато се отбелязва зимния Кръстовден, с който свършват т.нар. "мръсни дни", започващи от 25-ти декември. В този ден свещеникът обикаля из къщите на хората и пръска със светена вода домовете, оборите, плевните, за да изгони символично злите сили, разказва уредникът в Етнографския отдел на Регионалния исторически музей в Кърджали Вилдан Расим.
На 6 януари празникът започва рано сутринта, когато преди изгрев слънце жените и момите отиват на чешмата или кладенеца да налеят прясна вода, тъй като според поверието тя вече е кръстена. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.
След църковната служба свещеникът хвърля кръста в местния водоем. В момента, в който се потапя кръстът във водата, всеки бързо да пийне или плисне в лицето с тази, вода например кръстниците измиват лицата на кръщелниците си, бабите на внучетата си, а болните направо се потапят в новоосветената вода. Като всичко това се прави за здраве. В това време и мъжете се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят богоявленския кръст. Този, който пръв го хване, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година, разказа още Вилдан Расим.
В района на Родопите има някои специфични ергенски и момински обичаи, свързани с Йордановден. Ден преди Богоявление ергените избират един "поп" и всички заедно обикалят селските къщи. Накрая устройват веселба с получените по време на обиколката продукти и дарове. Същото правят и момите, но на самия Йордановден. Те се събират на седянка, избират мома, която изпълнява ролята на "поп" и обхождат къщите. "След това отиват на гости в дома на момата, както например в село Гугутка, Ивайловградско, като всяка от тях носи луканка и колак със сусам, увити в нова кърпа. В същия дом вечерта пристигат и момците, за да вземат колачите, оставени им от техните избранички, гостуват на домакините, гощават се и пеят", разказа Вилдан Расим.
Празничният календар продължава с Ивановден, 7 януари. И в този ден се изпълняват обичаи и обредни практики, свързани с водата, като напр. изкъпването на имениците на селския водоизточник. В този ден се почита кумството и побратимството, обясни Вилдан Расим и даде за пример обредното побратимяване - обичай, характерен за Беломорска Тракия: "Ако двама или трима другари искат да станат побратими, през този ден те последователно се събират в домовете на всеки от тях. Като първо се посещава къщата на най-възрастния. Неговата майка ги посреща и закичва на прага с по китка от бръшлян или чемшир. Всяка китка има червен конец и на него има златна паричка. Като ги закичва, майката ги благославя да не се карат, да не се казват лоши думи и да се уважават като братя. Церемонията се повтаря във всеки дом и отново водеща роля изпълнява майката."
Последният от тройката празници е Бабинден, който се отбелязва на 8 януари. Това е денят, през който се почитат бабите акушерки. Обредността на този ден във всички селища е еднотипна и засвидетелства уважението към възрастните жени, акушерки, свекърви, майки, бабували при раждането.