Д-р Господинова: Важно е какво ядеш не от Коледа до Нова година, а от Нова година до Коледа

интервю на Станислава Георгиева с д-р Йорданка Господинова

Коледните празници отминаха, Нова година дойде, изядохме вече остатъците от богатите празнични трапези и вече започнахме да се питаме как да отслабнем и как да влезем във форма. Има ли лесни начини и какви са съветите на диетолозите за здравословно хранене?

"Ако говорим за лесен начин за влизане във форма, лесният начин е да не излизаме от форма. Тоест преди това да сме създали добри навици", каза в ефира на Радио Кърджали диетологът д-р Йорданка Господинова.

Според нея нагласата, че празниците трябва да преминават на маса и да са свързани с хранене и преяждане е "най-страшното нещо, което  може да ни се случи. И въпреки че сме прекалили по Коледа и Нова година, нека не забравяме една от моите любими максими - не е страшно какво ядеш от Коледа до Нова година. Страшно е какво ядеш от Нова година до Коледа. Така че винаги има начин да се променим и винаги има начин следващата Коледа да бъде по-успешна от предишната по отношение на хранене и мисъл за нашето здраве".

Нашето тяло ни е партньор и функцията му като част от природата е да ни запази живи. Когато оставим тялото си в условия на глад, това е огромен стрес за него и то започва да трупа мазнини като резерв за бъдещето. Затова е важно балансираното и редовно хранене, казва специалистът.

"Всеки организъм е индивидуален, но е хубаво да съблюдаваме баланс на макронутриентите - протеини, мазнини, въглехидрати. Хубаво е в нашето хранене 30-35% от общия калориен прием да е от протеини, 35-40% от въглехидрати и 30-35% от мазнини, като уточнението, че има различни видове мазнините - нека да бъдат полезните мазнини и да си ги осигурим от авокадо, зехтин... По същия начин за въглехидратите. Нека да търсим бавните въглехидрати - пълнозърнести храни, овесени ядки, варива и да избягваме трите бели отрови - бяла захар, бяло брашно и сол", обясни д-р Господинова.

Тя е категорична, че никога не е късно човек да започне да живее правилно и да не го прави по принуда, когато болестите чукат на вратата и когато всеки неминуемо минава в някаква форма на режим и на ограничения. Хоброто хранене според нея включва повече сурова храна, пълнозърнести храни, месо като източник на протеин и риба, нетлъсти меса - пилешко, пуешко, добра риба, яйца, млечни продукти, плодове, зеленчуци.

"За да може едно ново нещо да се превърне в навик, са му необходими 90 дни. Тоест три месеца е добър срок, без да ставаме жестоки към себе си. Тоест не може до вчера да сме били от маса на маса, от ядене в ядене с вредни храни и от днес край слагаме бариерата и започваме да се храним по нов начин. Нека да го правим с малки стъпки, да отчитаме малките успехи и да не забравяме, че и най-дългият път започва с първата крачка", каза още д-р Господинова.

Тя потвърждава, че изключително полезни са храните, които са в географската ширина, в която сме родени и за това има научно обяснение - нашият организъм има генетична памет за тези храни. "Тоест голяма част от тях са храни, които са яли нашите баби и дядовци, нашите родители. Както наблюдаваме, все повече пазарът е залят с екзотични плодове, с екзотични храни, които безспорно са вкусни, доставят ни удоволствие, но едновременно с това покачват процента на автоимунните и алергичните заболявания. Тоест, ако ние ядем едни екзотични плодове, които не са характерни за географската ширина, в която сме израснали, и ги ядем всеки ден, всеки ден, всеки ден, може би нашите деца и нашите внуци ще имат ензимна система да разграждат тези храни. Но ние ще платим доста висока цена", смята д-р Господинова.

Още от Сутрешен блок "След първото кафе"