Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии
Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи като детска учителка, там е и семейството ѝ. С времето носталгията по родния край преминава през различни етапи - захваща се да прави родословно дърво, поддържа връзки със съученици и приятели. Месеци преди миналата Коледа Марияна решава какъв ще е коледният ѝ подарък - стари снимки от Ямбол. Наред с носталгията, фотографиите провокират нейния интерес.
Желаният коледен подарък се оказва истинско предизвикателство за семейството. Преглеждат различни онлайн платформи за продажби, където уж може да се намери всичко, но търсенето се оказва по-дълго от очакваното.
Месец преди Коледа тя случайно попада на снимки, които веднага разпознава – правени са в Ямбол. На тях ясно се разчитат печатите на някои от ямболските фотографи от началото на ХХ век – например Недялка Качулева, която притежава едно от първите в страната фотоателиета, надпис на Стати Статев и др.
Срещу сумата от 130 долара след месец Марияна вече държи в ръцете си пакет от Израел. Вътре се оказват наистина десетки снимки на хора, улици и сгради от любимия ѝ Ямбол.
Марияна започва дистанционно, с помощта на специалисти от Държавния архив в Ямбол, свое проучване на фамилията, запечатана в албума.
"Когато видиш тези прекрасни черно-бели фотографии, някак си пожелаваш да си представиш кои са тези хора, с какво са се занимавали. Живели са в стария еврейски квартал в Ямбол, където днес е Художествената галерия – някогашна синагога. Старите къщи отдавна са бутнати, но когато се разхождаме, трябва да помним тази стара частица от историята на града", разказва Марияна.
Отнема ѝ повече от половин година, за да разплете човешката история, запечатана в снимките. Признава, че в един момент е имала колебания дали е редно.
"После си казах, че може би е правилно. Трябва да запомним, че в Ямбол сме имали еврейска махала. Да помним, че градът ни преди 120 – 140 години е бил доста по-различен, с много етноси, примесени в едно. Бизнесът е вървял, дюкяните са били – български, до него еврейски, български, до него арменски и т.н. Търговията е процъфтявала, особено около 1900 г. – между Одрин и Ямбол е вървял голям обмен на стоки", продължава тя.
След много съпоставяне на факти, години, документални свидетелства, Марияна се свързва с потомците на семейство Асса, които живеят в Израел. Открива ги чрез онлайн платформата MyHeritage, където самата тя публикува и своето родословно дърво.
"Намерихме се, свързахме се, с много настояване от моя страна, защото хората имат висока грамотност за социалните мрежи, пазят се случайни хора да не се свързват с тях в интернет. Разговарях лично с техния внук - Йолав Асса, който в момента е около 55-годишен. Той каза, че това е удивителна история, която го оставя без думи. Сподели, че дори не са подозирали за съществуването на тези снимки", разказва още тя.
Съдбата на еврейското семейство от Ямбол, открито на старите фотографии, е аналогична на тази на повечето еврейски семейства през 40-те години на миналия век, които напускат България и се заселват в Израел. Заради събитията в Израел през последната година Йолав не може да пристигне в Ямбол, но връзката му с Марияна продължава и до днес.
Снимки: Даниела Костова