Икономиката скара управляващите в Германия. Първата тройна коалиция в историята ѝ вече сама е история. Но историята помни още два много подобни случая. Аналогията с 1982 година е почти пълна - както и сега, в дъното на правителствената криза е стратегически документ за икономическия и социален курс на правителството, изготвен тогава от министър на либералите с пълното съзнание, че коалиционните партньори няма как да се съгласят. Тогава "измяната" на Ото Граф Ламбсдорф води до кратко управление на социалдемократа Хелмут Шмид с кабинет на малцинството, преди вот на недоверие да го свали от власт и да проправи път за дългогодишното управление на християндемократите на Хелмут Кол. И в момента канцлер е социалдемократ без мнозинство в Бундестага. След очертаващите се на хоризонта предсрочни избори се задава управление на християндемократите, но дали ще е дълго все още е рано да се каже.

Но какво се случи в сряда късно вечерта? В нетипично махленски за германската политика стил канцлерът Олаф Шолц изхвърли финансовия министър Кристиян Линднер от правителството, а след това неговите либерали напуснаха - почти сплотено - коалицията. Стратегическият документ на Линднер за икономическото възстановяване на Германия, който уж случайно изтече към медиите, показа черно на бяло непреодолимите различия с останалите две партии в правителството. И на практика сложи точката на тройната коалиция. Докато либералите настояват за строга финансова дисциплина, социалдемократите и Зелените искат да развържат кесията с нов дълг, за да помогнат на бизнеса да преодолее икономическата криза, в която изпадна Германия заради ковид, спрените доставки на евтин газ от Русия и подценената конкуренция от Китай.

"Заради наближаващите избори никой от водещите политици вече не са занимава с въпроса коя политика е правилна и коя - не. Сега е важно да посочиш виновника за кризата - политическата и икономическата", коментира проф. Торстен Фаас от Свободния университет в Берлин. И напомня, че тази коалиция беше създадена като компромис между три идеологически отдалечени една от друга партии. Когато доверието между тях изчезне, просто няма какво повече да ги държи заедно, казва проф. Фаас.

"Видяхме колко трудно се постигат политически компромиси в правителството на Шолц, особено когато нещата опрат до идеологическата същина на трите партии. Ако досега те все някак са успявали да надскочат себе си, този път нямаше как да успеят, защото икономическата политика е ракетата-носител на всяка уважаваща себе си партия".

Да погледнем напред - възможно ли е Шолц да удържи правителство на малцинството до края на годината само със Зелените като коалиционен партньор и едва след това да поиска вот на доверие в Бундестага като стъпка към предсрочни избори чак през март?

"От една страна Германия се намира в трудна икономическа, а сега и политическа ситуация. В такава ситуация да кажеш: "Спираме с работата и се отдаваме на предизборната битка" е меко казано безотговорно. Но от друга страна, законите, които канцлерът иска да прокара през Бундестага, също имат предизборен привкус".

Става дума за бюджета за следващата година, някои социални закони и ратификацията на миграционния пакт на ЕС.

"Ако Шолц се провали в Бундестага, би могъл след това да каже, че поне се е опитал да направи нещо добро за Германия. Но да не забравяме, че всяка предизборна кампания трябва да е добре подготвена, за да доведе до изборен успех. Съмнявам се, че предизборна кампания по Коледа, както искат християндемократите на Фридрих Мерц, може да е сериозна и да има политически смисъл", смята проф. Фаас.

"Неясно остава как ще протече времето до предсрочните избори", коментира проф. Михаел Кос от университета в Люнебург.

"Фридрих Мерц държи всички козове. Според мен християндемократите трябва да се съгласят на плановете на Шолц и да подкрепят неговото вече правителство на малцинството при гласуванията в Бундестага. За Мерц сега е моментът да прокара отмяната на дълговата спирачка, защото може да разчита на гласовете от остатъка от тройната коалиция. Мерц е следващият канцлер и в тази икономическа ситуация, когато поеме управлението, забраната за поемане на нов дълг само ще му пречи.

А Олаф Шолц ще може след това да се оттегли и да предаде щафетата на сегашния министър на отбраната Борис Писториус. Не изключвам в Германия отново да се сдобием с голяма коалиция между християндемократи и социалдемократи, между Мерц и Писториус. Само такъв сценарий ми се струва смислен, ако трябва да устискаме с този кабинет до Коледа".

Когато и да са изборите - следващият Бундестаг ще бъде много различен, вероятно без либералите, но вероятно не с една, а с две популистки партии - дясната "Алтернатива за Германия" и левия "Съюз Сара Вагенкнехт". Ще прелее ли популистката вълна от Америка и към икономически отслабена Германия, проф. Кос?

"Не, не бих казал. Това, което се случи в Съединените щати, се дължи на най-малко 30-годишна предистория. Тръмп и тръмпизмът са само повърхността на процесите там.

В най-добрия случай популистката вълна в Германия се надигна преди десетина години с появяването на "Алтернатива за Германия". Но посоката е същата. Това, което спретна тройната коалиция, и особено вече бившият финансов министър Линднер, е манна небесна за партии като "Алтернатива за Германия" и Сара Вагенкнехт. Те се хранят с такива политически скандали".

Имаше ли Олаф Шолц друг вариант да реагира на разнопосочните икономически стратегии в собствения му кабинет?

"Вижте, Шолц беше обвиняван, че няма лидерски качества и че отлага решения. Сега взе едно радикално решение и отново е обвиняван. Според мен неговата грешка е в това, че закъсня - или изобщо не предложи истинско компромисно решение.

Грешката се състои в това, че трите партии в правителството не се придържаха към коалиционния договор. В него бяха записали, че всяка партия си запазва сфера на влияние и другите не ѝ се бъркат. Както и че всяка трябва да преглътне някои политики на другите. Зелените да преглътнат, че ядрените реактори ще продължат да работят. Либералите да се откажат от упорството да се запази дълговата спирачка на всяка цена. А социалдемократите да получат финансиране на социални политики.

И все пак да не забравяме, че върху главата на това правителство се стовариха огромни непредвидени кризи. Въпреки това виждам вината за разпадането на коалицията основно при либералите, които изобщо не помръднаха от позициите си срещу поемането на нов дълг. Те защитават финансовата дисциплина от поне 20 години, а през това време се случиха много обрати. С такъв политически инат е много трудно да управляваш, а германската политика стъпва върху коалиционната култура и взаимните компромиси".