Петата номинация за Годишните награди "Добрият Самарянин":
Александър Мечев спасява хора от горяща къща в близост до Седми километър
Петата номинация за Годишните награди "Добрият Самарянин" 2024 г. е на името на Александър Мечев. Тя е направена от друг доброволец Ирена Златева. Писмото й започва с думите: “Триумф! Звучи като победа - победа на доброто над всяко зло! Името му го знае половин Стара Загора... поне! Не всеки знае как изглежда, но всеки който го познава, ще признае, че той е пример за добротворец. Номинацията ми е за Александър Мечев… Огънят е стихия, която унищожава, помита, изпепелява, но той - Александър, е като сила, която нищо не я лови, преминава с усмивката си и решителността си през всяка стихия, за да достигне до човек, животно, място, ситуация, което се нуждае от силата и помощта… на герой!”
Номинацията за него е свързана с участието му в потошаване на пожара, възникнал на 15. юли, 2024 г., на терените в близост до Седми километър. Това беше стихия, в потушаването на която се включиха 11 пожарни автомобила на РСПБЗН – Стара Загора, оказана беше помощ от пожарни служби и от съседни области, Държавно горско стопанство, Община Стара Загора, Областна администрация – Стара Загора, ОД на МВР - Стара Загора, доброволното формирование към Община Стара Загора, МО-модул за гасене на горски пожари, военнослужещи, тежка техника на „Мини Марица Изток“, "Трейс Груп Холд" АД, два хеликоптера на авиобаза „Крумово“ и стотици доброволци от цялата страна.
Огънят беше обхванал иглолистна гора и земеделски земи.
Мечев получава обаждане от Мирослав Стайков, който, заедно с майка си и свой приятел, се намират в отдалечена къща, много навътре в боровата гора. Виждайки как огънят идва безмилостно към къщата им, той моли за помощ. В този момент, огънят вече е на много места. Александър Мечев и Димитър Хаджиев, под ръководството на инспектор Злати Дрянов, се качват в офроуд автомобил на мъж, без да го познават по име, но толкова единни, все едно са действали винаги заедно и тръгват към мястото, където са повикани. Успяват да стигнат до къщата… Първо виждат огъня - 100-метров, низов, бавен, спокоен, пълзящ с постоянството си и достигнал на 50 метра от къщата. Тъмно е и няма как да се направи преценка, колко близо и къде е огънят отзад, зад къщата.
Обаждат се за помощ и водоноска… Някои гасят, други дават кураж на хората в къщата… Убеждават ги да я напуснат, помагат им с транспорта, тъй като техния автомобил е далеч… на главния път.
Цяла нощ не спират да гасят и наблюдават региона. Толкова са погълнати от желанието да надделеят над огнената стихия и опазят хората, къщите, гората, че дори не помнят детайлите… Останала е само силата на емоцията от победата над огъня и благодарността, че няма жертви…
В крайна сметка къщата е спасена, а хората евакуирани.