Завръщането на Доналд Тръмп може би дава началото на една нова епоха. Доналд Тръмп, който веднъж вече разклати устоите на демократичния световен ред, се завърна и в резултат на загубилата обаяние и лидерска мощ западна общност, обединена някога от общи разбирания за истински ценното в живота. Разделението в тази общност е повече от видно, и съвсем не ново - между нации, и в обществата на европейските държави. В нашето също. Разцъфналата някога ценностна общност, сплотена срещу тоталитарните режими на Третия райх и комунизма, сега изглежда повяхнала. Споменът от мракобесието е избледнял, а с него и това, което бяха постигнали на запад - индивидуалната свобода и благоденствието, към които се стремяхме ние, на изток. И все пак - може ли триумфът на популиста с авторитарен уклон Тръмп да се превърне в шанс за разединена Европа?

Интервю с Констанце Щелценмюлер от "Брукингс инститюшън" във Вашингтон.

Не бих искала да свеждам предизвикателствата пред Европа до това, че вторият мандат на Доналд Тръмп може да се разглежда като шанс. Толкова отдавна Европа обсъжда какво трябва да направи, за да поеме собствената си сигурност в свои ръце. Нашата сигурност не може да зависи от президентските избори в Америка.

На цели 880 страници фондация "Херитидж" е описала нещо като управленска визия за втория мандат на Доналд Тръмп. Този труд е известен като "Проект 2025". Но дали наистина може да се определи като управленска програма?

Не бих надценявала този труд на фондация "Херитидж". Този трактат, според мен, служи за циментирането на ръководната роля на фондацията при тълкуването на идеологията на американската десница. Какво от записаното в документа действително може да се осъществи е друг въпрос.

Не гледам на този стратегически документ като на сериозна програма за управление. Според мен по-важно е да видим екипа на Доналд Тръмп. Да се запознаем с биографиите на хората в обкръжението му, без да забравяме, че последната дума винаги ще бъде на шефа. А той често взима импулсивни решения.

Т.е. важни са президентските съветници, така ли?

Да! Мисля, че би било грешка да се ръководим от един единствен писмен трактат за нашите бъдещи отношения и да го приемаме за нещо като упътване за употреба. Това би било фатално.

Европейците и без това са разделени, но сега, в навечерието на американските избори се разделиха между паниката от задаващите се нови четири години Тръмп и успокоението, че са все пак само четири години. Осъзнава ли Европа, че Доналд Тръмп е само върхът на една променена Републиканска партия и че той не е моментна случайност в американската история?

Резултатите от изборите дават отговор на Вашия въпрос. Тръмп има мнозинство в Сената. Вероятно ще има мнозинство и в Камарата на представителите - това поне сочат междинните резултати. В абсолютни стойности за Тръмп са гласували повече американци отколкото за Харис.

Все още не знаем колко висока е била избирателната активност, но предполагам, че ще е над 60 процента, а това за Съединените щати е много. Или с други думи - изборите мобилизираха много хора и съответно подкрепата за Тръмп е голяма. При това положение не мога да си представя, че в Европа някой си мисли, че Тръмп е просто кратък шум в системата.

След изборния ден в Америка ми попадна едно многозначително заглавие: "Орбановата външнополитическа мечта се сбъдна". Окрилени ли са европейските популисти от победата на Тръмп?

Убедена съм. Европейските популисти виждат в Тръмп своя светъл пример. Той е пътеводна звезда. Съвсем скоро открито ще заявят, че моделът "Тръмп" е модел за Европа и че този модел е бъдещето на Европа. Така че на ход са демократичните сили, които трябва да докажат на обществото, че са от правилната страна на историята.

Сгромолясването на тройната коалиция в Германия не беше изненада, но все пак изненадващо, че се случи ден след като Тръмп спечели изборите в Съединените щати. Колко ще разклати това Европа?

Аз съм предпазлива, когато трябва да правя прогнози. Особено към този момент дори мисля, че е на границата на безотговорността да се опитваме да предвидим бъдещето. Всеки съвестен политически наблюдател би трябвало сега да следи много внимателно процесите и да не се поддава на бързи заключения.

Но мога да споделя с Вас какво не ми се иска да се случи. А то е повторение на поведението на европейците при първия мандат на Доналд Тръмп, когато всички се юрнаха към Белия дом с надеждата, че могат да договорят що-годе добри двустранни отношения и така да преживеят четири години.

Мога само да се надявам, че европейските дипломати във Вашингтон са чули какво каза Доналд Тръмп по време на предизборната кампания по адрес на НАТО, Европейския съюз и в частност Германия. И се надявам, че са си направили извода, че Европа се изправя пред много трудни времена. В такива трудни времена е изключително важно да сме обединени.

Трудните времена пред нас са както за политическите отношения с Вашингтон, така и за икономическите. Те са скачени съдове.

Когато Джо Байдън все пак посети Берлин на изпроводяк, там дойдоха френският президент Макрон и британският премиер Стармър. Но не и полският министър-председател Туск. Това беше отчетено като външнополитическа недалновидност на канцлера Шолц. Много е вероятно след предсрочните избори неговият наследник да е Фридрих Мерц. Дават ли си сметка консерваторите в Германия, че сплотена Европа включва и Източна Европа?

Мога само да се надявам, че Фридрих Мерц си дава сметка за тези отношения. Още повече, че той и неговите съветници знаят колко критикувана беше Германия и в частност канцлерът Олаф Шолц за пренебрежителното отношение към Източна Европа.

Знаем какво беше отношението на Доналд Тръмп по време на първия му мандат към международните организации. Те също ли ще се окажат от страната на губещите при втория му мандат?

Честно казано, според мен те са по-скоро застрашени заради нашето високомерие и пренебрежение. Международните организации и без това вече са отслабени и делегитимирани.

Прекалено дълго време приемахме световния ред след края на Втората световна война за даденост. Ред, за който се грижат американците, а европейците само му се наслаждаваме. Ред, който обслужва нашите интереси, но без да допринасяме за опазването му. Може би дойде моментът на разплатата.

Застрашена ли е демокрацията в САЩ ?

Част от МАГА-републиканците смятат конституционния ред в Съединените щати за отживелица. За тях Унгария е пример. Или с други думи - говорим за смяна на системата. Дали обаче има реални шансове за такава смяна и дали би имало съпротива срещу такава промяна е рано да се каже.

Как би изглеждала тази смяна на режима, как би се осъществила? Това не е лесна работа, нали?

Има много отправни точки за подкопаването на демокрацията. Обикновено се започва с реч на омразата и ние вече го виждаме - срещу правата и свободите на гражданите, срещу правата на малцинствата, срещу хора с увреждания, срещу цветнокожи. След това се преминава към институционални решения и законотворчество, които ограничават тези права.

Много хора разбират под демокрация редовното провеждане на избори. Редовни избори се провеждат и в Русия, и в Китай. Това обаче съвсем не означава, че там има демокрация, нали?

Ерозията на демокрацията се случва бавно и едновременно на много места по света. Трябва да сме много внимателни какво ще се случва през следващите месеци и години. Въпреки това не бива да изпадаме в ненужна паника. Защото все пак почти половината американци гласуваха за Камала Харис като представител и закрилник на демократичните принципи.

И още нещо - след две години предстоят междинните избори за Конгреса. А както е известно, американците гласуват за разделение на властите. Нека не забравяме, че при последните два избора за президент американците гласуваха срещу стопанина на Белия дом.

Това, че Тръмп сега се завръща в Белия дом, че има мнозинство и във Върховния съд, а вероятно и в двете камари на Конгреса, означава, че всички проблеми в Америка, за които говори по време на предизборната кампания, сега му се стоварват на главата. Тръмп е натоварен с огромни очаквания от американците да ги решава, при това в рамките на по-малко от две години до междинните избори.

Междинните избори на 5-ти ноември 2026 година ще бъдат първата равносметка за състоянието на американската демокрация.