Къде са съвременните будители?

Николай Фенерски

В Деня на народните будители 1 ноември търсим отговор на въпроса кои са съвременните будители и продължава ли нашето възраждане.

Да, като пример за съвременни будители може да приведем учителите. Те са хората, които поемат огромната отговорност да ни дадат най-важното за началото на нашия живот. Задачата им обаче не е лесна, защото търсенията на младите хора днес са съвсем различни, но това е и предизвикателството пред тях. 

Вдъхновители днес са и хората, които ни приобщават към милото и родно българско, към това да се гордеем, че сме българи. 

Самите ние можем ли да бъдем будители поне за малко?

Според писателя, сценарист и публицист Николай Фенерски "и днес има будители, защото има нужда от събуждане":

"Будителите са българските възрожденци. Които започват с Паисий Хилендарски, монахът на Света гора, който създава една тънка, но много важна книжка. Тя е първият лъч светлина в мрака на робството. Това не е просто турското робство, а това е "робството" на хора, които не се интересуват от нищо и гледат да оцелеят на дребно. За първи път тогава някой им казва - вие сте човешки същества... Така се започва с една поредица от будители, но аз си мисля, че ние и до днес не сме се "освободили"... Самата дума "възраждане" е превод на "ренесанс", но хората на Запад имат едни проблеми, а ние - съвсем други. И тези проблеми не са отминали и не са решени... И днес има будители, защото има нужда от събуждане", коментира Николай Фенерски.   

"Разбира се, че има будители. Една съвременна България винаги трябва да има своите будители. Будители са учителите, учените, журналистите, писателите и много други... Има будители, но трябва и държавата да се замисли. Радостно е, че млади хора се обръщат към корените си и съживяват българското. Те са будители... Трябва да вярваме, че има будители. Ако я няма вярата, то ще спрем да съществуваме...", коментираха видинчани.

Да си припомним един цитат от Любен Каравелов:

„У нас се захванали да ценят хората по ръкавиците и по мустаките, а умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща“, изразява преди години загрижеността си той за стойностите и приоритетите в обществото. Любен Каравелов ни дава повод за размисъл и днес, когато обществото често се оценява по външния облик и материалните стойности. Цитатът ни напомня, че истинската ценност на човека се крие в неговия ум, разум и чест, и че тези аспекти трябва да бъдат високо оценявани и уважавани в нашето общество.

И да завършим с думите на Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение през 1922 г. по повод обявяването на 1 ноември за общонационален празник в България:

„Първата ни грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”.

Дали ще продължим да търсим новите будители, или ще си гледаме "мустаките" зависи от нас самите. 

Нека се събудим! 

Още от Цветовете на деня