Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?
Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България".
Тайнственият обред, за чиито корени продължава да се спори, е предизвикателство към човешките възможности, но и връзката ни с друго възприятие за света.
Упражняват го малцина, затова е особено интересно, когато в едно се съчетава и ученият-изследовател, и практикуващият нестинар. Точно такъв пример е директорът на Историческия музей в Царево и нестинарят Тодор Гондов.
И ако знаем откъде нестинарството тръгва към наши дни, то пътят назад е неясен.
Някои учени го свързват с траките и култа към Дионис. Само че от известното за този култ липсват каквито и да е данни за танцуване върху огън, така че вече се насочват към други тракийски тайнства.
Други напълно отричат древния му произход, позовавайки се на липсата на сведения за такъв обичай преди 19 век. И наистина традицията е засвидетелствена писмено у нас чак през 1866 година.
Кой има право да танцува върху въглените:
"Който е извикан от определен светец. Мен, например, преди 30 години ме извика свети Атанас, в едно село в Северна Гърция, но аз се изплаших и много по-късно, Свети Димитър ме "прикотка" и тогава влязох в огъня.
Много хора не могат да го разберат, защото първо трябва да си роден тук, в Странджа, да си слушала за тези неща от извора, от стари хора, да търсиш сам и да четеш още, до много от тях съм достигнал сам, други сигурно никога няма да успея да открия, сподели за БНР Тодор Гондов.
Как става повикването - "То не може да се обясни, то се усеща", допълни още Гондов.
В Северна Гърция традицията е пренесена в смутните времена между войните в началото на 20 век. А приключва и не само там заради по-голямата строгост в преследването на нестинарството.
Нестинарството не е само ходенето по жарава, то е само част от празничния цикъл. Почва се през януари, още от първия ден на годината - Васильовден.
В тези затворени общности като нестинарските именно през януари е ставало и приемането на нови послушници - по своя воля и вричани в служба на св. Костадин от родителите им. Всичко - по стар стил.
Но при всички уговорки - най-интригуващ от всички ритуали, е безспорно денят, в който стъпват с босите си крака върху тлеещите въглени, като първо се прави кръстен знак, а чак след това въглените се разстилат в кръг особено важно място заема свещеният тъпан.
Жертвения нож, брадва и жертвената маса също са част от обредния реквизит.
Print
