Манол Пейков: Смятам, че има въпиюща нужда да си преговорим уроците на историята

За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание.

Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но във времена като днешните такава литература трудно се чете.  

"Смятам, че има въпиюща нужда да си преговорим уроците на историята. Да си припомним книги, които в никакъв случай не трябва да бъдат забравяни – книги за провалите на ХХ век.", заявява Пейков.

• В България връзката между историческата наука и обществото е счупена

Гостът изброява някои важни за припомняне заглавия: "Нима това е човек" на Примо Леви, дневника на Лидия Гинзбург "Записки на блокадния човек", "Езикът на Третия райх" на Виктор Клемперер, "Империята трябва да умре" на Михаил Зигар.

Пейков запознава слушателите с книгата "Моята любима страна". Заглавието е ново за българския книжен пазар, а автор е младата журналистка от руски произход Елена Костюченко.

За своите 33 години журналистката има зад гърба си солидна биография, разказва Пейков. Още 15-годишна Костюченко се мести от родния си град в Москва. Момичето прочита текст от Политковская и веднага отива в редакцията на в. "Новая газета" с думите: "Искам да работя тук." Разбира се, поради крехката ѝ възраст, Костюченко е отпратена, но от този момент нататък тя насочва усилията си към журналистиката. Съвсем млада журналистката бива ангажирана с най-ужасяващите теми като Донбас и Беслан.

По думите на Пейков най-потресаващите разкази на Костюченко са тези, които описват дълбоката руска провинция, защото разкриват една застинала във времето реалност.

При последното заминаване за Мариупол Костюченко получава предупреждение, че ще бъде убита, затова мигрира в Германия. По пътя се опитват да я отровят, разказва Пейков, според когото да чуеш истината от устата на такива безстрашни хора е безценно.

Според Пейков българите не могат да се отърсят все още от геополитическата и емоционална връзка с Русия, от абстрактната славянска любов, която почива на спорни исторически факти. Хората не могат да разграничат путинофилията от русофилията, обобщава Пейков.

В края на разговора Пейков казва: "Надявам се, че повече ще мога да въздействам и като личност, и като част от моята политическа група върху определени културни политики. Това са моите лични мисии."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: