Нов живот за село Динково

Село Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100.

В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. Те успяват да привлекат и други хора, които да купят имот, да го ремонтират и да живеят тук. 

Бисерка и съпругът ѝ са се върнали преди 1 година в родното село на майка ѝ, отворили са магазинче за дрехи втора употреба. Нещо, което помага на хората в пазаруването им за домакинствата. Освен това се стремят да издирват собственици на запустели имоти в селото, които искат да си продадат къщите. Като се ангажират да намират купувачи, които да са добри и грижовни стопани. Мисията на младото семейство е  да се възроди селото, казва Бисерка Петрова Кройхи:

"Ние сме пето или шесто поколение в това село... Имаме собствен бизнес, отворихме магазинче, което е в голяма полза на обществото... А сега ни дойде идеята - да мотивираме собственици на имоти, които да го продадат, а не да се разпадат... Първата къща, която се продаде, беше Ед, след това Янина. Хората чуха, че могат да си продадат имотите, процедурата е легална, всичко си минава при нотариус и така се случиха нещата. Пет-шест имота се продадоха."

Едуард има хоби - да събира и колекционира стари вещи, снимки, история от село Динково и околните села. Харесва старите старите къщи и ги снима. Смята да ги дигитализира и по-късно да направи музейна ретро сбирка. 

Обича България, обиколил е много исторически места в страната ни, като най-харесва Белоградчишките скали.

Янина Миклешевич е пенсионерка. Живее сама, обича животните и не е равнодушна към скитащите четириноги. Затова в къщата ѝ живеят и котки, и кучета, които намират храна и подслон. По-голяма част от местните хора не я разбират, но тя е убедена, че това, което прави е правилно и продължава да живее по този начин. Миналата година преподава на желаещите хора от селото английски език, напълно безплатно. 

"Тук ми харесва времето, хората, цените и спокойствието. Живея сама с много животни от пътя. Моите съседи не харесват бездомните животни, аз ги кастрирам, обезпаразитявам... Питат ме: "Защо?" и аз отговарям: "Ако мога - мога. И защото имам отговорност"... Сега гледам осем кучета вътре, на пътя - три, котки вътре - четири, на пътя - шест... Търся им домове, осиновители... Не мога да продължа да плащам за безотговорността на другите... Селото може да се развива и за бездомните животни и може да бъде за пример в това отношение."