Пивовари: Епизод 2 – Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!

Пивовари: Епизод 2 – Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!

В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. 

Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров, Франц Милде, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Заедно с историите от миналото, съвременните пивовари говорят за "наследеното" знание и любов към пивоварството. Освен занаят, за всички тях то е и "страст", към един продукт, който "остава жив дори когато вече е сипан в чашата".

Епизод 2 е със заглавие: "Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!"

В него потомците на братя Прошек – Вера Прошек и Клаудия Прошек разказват за създаването на пивоварна "Прошек" на улица "Сан Стефано" в София, както и нечути досега истории за братя Прошек.

От "Златният фонд" на БНР е използван споменът на Драган Тенев за "Дълбок зимник" – малката бирария на Прошек, "свързана директно с крановете" на пивоварната, както и други истории за делата на братя Прошек, които научава в "Дълбок зимник" от дядо си.

Точно осемдесет години след като "Фабрика Прошек" започва да работи на върха на малкия хълм на улица "Сан Стефано" в София, през 1963 вратите ѝ прекрачва новият технолог на варката Христо Паяков. Тогава той е едва 24-годишен. Фабриката е с ново име – "Витоша", но целият процес за варене на пиво е запазен от времето на братя Прошек. Христо Паяков ни разказва за технологичните процеси от онова време, както и за модернизацията им, години по-късно, когато става директор на "Малцерай". В епизода звучат и негови уникални лични истории, както и такива за хората, с които е работил тогава.


Още от Радиоенциклопедия (1001 защо – Ефир знание)