Роса Соколова представи шестата си книга за 60-ия си юбилей, пред близки приятели, най-свидните й, а датата, доста след рождения ден, по думите й, зависи от небето. Този път показва това, което трябва да се пренесе нататък, и което е памет за себе си и онези, които са ни създали.

Новата книга - "Зоници и зунки" е написана заедно в съавторство с внучката Ради - Радослава Димитрова. Поетесата енергетик го случи високо в планината на фона на меандъра на язовир "Боровица" и гледка от заредили се дървета, чанове и уютни пейки, нахвърляни в диплите на зеленината. В прохладата на язовира, поседнали на сянка гостите станаха свидетели на нейните вълнения породени от и за книгата. Всичко започна с малкия гайдар Йоан Димитров, който свири на каба гайда - откритие на Роса, но открит за публиката преди тя го да намери.

"Знаете, че винаги плача без значение дали са 15 или 500 човека от среща. Избрах днес тук, да бъда само с вас, моето семейство и моите най-мили приятели....Да аплодираме Ради, защото тя направи програмата за това денонощие и е художник на книгата.

Книгата "Зоници и зунки" на родопски диалект означава диви ягоди и дъги е с послеслов на корицата: "имам нужда да растеш, до мен да остарявам до теб. Колкото повече съм до теб, толкова по-високо летя".

А ето защо: "За моята 60-годишнина, шестата ми книга, повярвайте ми изобщо не съм търсила някакво стечение на обстоятелствата да е 6 а пък да са 60, не са зависели от мен, те са зависили от небето. Няма да припомням тъжни поводи - 2013-а, шестнадесета година....Просто небето прецени, че има нататък и аз се старая да го вървя и вие ми помагате да го правя, за което благодаря. Шеста - така се случи, то има още няколко написани, ще им дойде времето. Този път решихме с Ради да покажем това, което според мен, трябва да се пренесе нататък, което е хубаво да не забравяме - откъде сме тръгнали, кои сме. Пък където и да стигнем, дай Бог далече и нависоко, да носим памет в себе си и за себе си и за тези, които са ни създали и довели тук на земята. Роса Соколова представи своите приятели, както тя си знае, като подхвърляше шеги и обрисуваше пълнокръвно. "Роза /Димова, бел.ред./ Срещнах я преди 26 години, и не я харесах изобщо, защото тя беше много дисциплинирана, дисциплинираща, пък ние в клуб "Неиздадени ръкописи" бяхме решили да правим каквото си искаме, както си искаме. Розе, благодаря ти. Мишо - моят зет и най-добрият човек, който познавам, най търпеливият от всички. Сестра ми - ако срещнете някъде пътешественик и се усъмните дали е тя, тя е.... Людмила, дъщеря ми, която по-яко топки от мъжете, не се извинявам за израза и се справя прекрасно като майка и като дъщеря, като къщовница, като работеща жена. Радка Петкова тук не е само като журналист в Българско национално радио, тук е като моя приятелка, моя духовна сестра и момичето, което сред малкото гости когато реши миналата година да се врече на Ивайло, избра да бъде и аз. Благодаря ти. Тони Пранджева - изобщо не я слуша главата. Уникален творец, просто напишете Тони Пранджева, каквото и да излезе - вярно е. И това, дето говорят за нея и съм написала, и то е вярно...а още не съм казала всичко. Аз мисля, че ще живея още, имам време да се случи това. Баща ми....Аз не познавам по-непослушен старец, обаче толкова много го обичам. Той не е мафиот, просто носи тъмни очила заради проблем с очите. Тате, обичам те. Благодаря ти за качамаците, за колаците, и за всичко, което правиш за нас".

А ето и думи за милата Ради - Радослава, както и литературна атмосфера от приятелската поетична среща. "Реших пред вас да представя за първи път "Зоници и зунки" и тя е само на няколко дни, още е топла, пари, пари... Вкъщи не знаеха и семейството ми, но аз казах, премиерата ще бъде горе, на баира, където й приляга, а после вече Пловдив и София, Бургас, Кърджали и така нататък. От много време молих Ради да направи рисунките. Тя много се назлъндисваше, тази красива българска дума, накрая се съгласи

Знаете ли какво е "зоница" - дива ягода, точно така... горска, дива ягода. Зунка - дъга. А защо са зоници и защо са зунки, ще разберете....

"Късче синя коприна на моя прозорец, драго и прикажно. Планината ми даде хляба за другите. Иначе си умирам от жажда. Сълзите са моето питие, и горчива е билката. Имам зунката за пътека, ще дочакам червеното слънце да ми отреже залък. Мирише на куче...на мокра козина. Какво съм аз? Зеленият клон е по-умълчан от мен и шепотът на дървесните гъби е по-таен от всичките ми мечти".

Заредиха се още образи, метафори, шарено невчесани и емоционални мисли, някои от които предизвикваха сълзи.

"Планина. Ради, когато гледам в очите ти, виждам себе си, себе си виждам в очите ти. И една приказка, която пишем заедно. Когато ме гледаш, ставам още по-красива. Знаеш ли, детето ми? Още обичам да чета бръчките по лицата....заедно да броим бръчките".

"Внучката ми припкаше развълнувана и снимаше падането на исполина и суетнята на мъжете. Голяма работа вършеха.....ей, голяма работа. Плевнята, сгушена между стария орех и брега чакаше падането на огромното черешово дърво и отвори хоризонт за него. Брей.... мъжете доволно пристъпяха и знаеха, че от майсторлъка им зависи дали ще падне дървото върху нечий покрив или на свободното място на двора. Няма смърт за дървото бе, няма смърт, бе, не може и да има. След него ще остане само плевната, и мине не мине някоя година, и тя ще се обърне с керемидите надолу. Всичко това се случи преди да приседне слънцето на чуката по обед. Смъртта не може да надвие череша, няма как....Някой ден ще се покажа в окото на сокол.... Ще бъда детелина, случайно настъпена, докато някой чака някого до друго дърво".

Какво е Роса с няколко изречения, се опитаха да формулират нейни приятели. "Ростама е катедрала, тя е една вселена, не можеш да я събереш в една или две думи, все нещо ще стърчи, издърпваш цяло ново плетиво..."

" любов, красота, емоция...."

"...Не мога....шарено, сияние, топлина, светлина, сърце, сълзи от съпричастност, от благодарност, от хубост. Тя, тя ме научи да виждам цветовете".

"Роси е планината, Родопите, Родопите са една уютна, топла планина, такъв човек е и Роси. Всеотдаен, щедър човек, на когото можеш да разчиташ..."

Вечерта завърши на терасата на хотела, огласяна от 100 каба гайди и народната певица Аглика.

С много настроение, видях и записах Радка Петкова.

Над завист и обида... високо застани