В светлата седмица разговаряме с поетесата Надежда Захариева, която гостува на града ни и на радио Кърджали, което скоро навърши 8 години в ефира. Тя е съпруга на големия поет Дамян Дамянов и майка на трети им деца. Тя бе гост на Кърджали на Регионална библиотека и на Военния клуб по повод Светла събота и Деня на Светите братя Кирил и Методий.

Да си спомним, тя бе заместник министър на културата. Родена е на 3 ноември в Радово, Трънско, но е израснала в град Сандански, откъдето е първия й детски спомен, съзнателна глътка въздух, както казва самата тя . Там е роден духът й. Автор на много любими на българина песни, като "Може би" на група "Сигнал", "Сълза" на Лили Иванова, "Любовта е" на Хайгашот Агасян. Писала е текстове за песни на фолк изпълнители.

Със съпругата на големия наш поет Дамян Дамянов си говорим за цената на труда и на усилието да бъдем смирени, защо хората по тютюневите ниви са целунати от Бога, за любовта й към родопските митове, за това каква трябва да бъде поезията в момента, как съжителстват по един покрив двама таланти и защо е истинско щастие да приличаш на майка си. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

- Вие сте селско чедо, разказахте за труда над тютюневите ниви, но не това ви привлича към Родопите, доколкото знам....

- Когато аз бях там, когато бях малка, Сандански още не беше курортен град. Такъв какъвто е сега, беше наистина по-скоро град от селски тип, доколкото земеделието беше основният поминък. Полето беше пълно с тютюневи ниви и аз от съвсем малка, от 6 годишна съм почнала да нижа тютюна. От десетгодишна, не малко по-голяма, защото на 10 години трябваше, да се грижа за малкото си братче, майка ми ходи на нивата, но скоро след това като и то порасна, и аз тръгнах да садя, да копая, да бера, да нижа тютюн и благодаря на този от днешна гледна точка укорим детски труд...Мисля, че сега ако трябваше да бъда в семейство с много деца и да ходя на тютюневите ниви, вероятно някоя организация щеше да дойде да ни отнеме от родителите ни, за да може да не работим.

Мисля, че когато човек свикне да се труди от малък, особено ако трябва да помага на родителите си, за да се обезпечи финансово всичко, което трябва за семейството, тогава никога повече животът не може да го уплаши, когато се наложи да работи нещо, което хората смятат за непрестижно. Така че благодаря на моето детство и на тютюна... И може би, затова не се научих да пуша.....нали знаете, то се става в 3 и половина - 4 часа и имам чувството, че спях и вървях. Не се опиянявахме от тютюна, защото много деца нижем, и се надпяваме и може би затова и разбирам и хората, които живеят в Родопите и се занимават също с тютюн, но ние бяхме по-облагодетелствани. Нашето земеделие беше поливно. Аз съм чувала от майка, че тук, Родопите, с някакви колчета бодат земята и носят вода и поливат и е още по-трудно. А ние поне.... нозете ни джвакаха в калните бразди. Виждате ли, ние бяхме облагодетелствани, целунати от Бога.

- С какво Ви привличат Родопите?

"...Родопите, естествено с Орфей.... Плюс това много приятели имаме в Смолянско. Дамян всяка пролет имаше празници в Смолянски окръг тогава, сега регион. Казваше се "Априлски зари над Родопите". Група писатели бяха в Смолянски окръг, срещи навсякъде. И тогава се родиха много приятелства и останаха.... плюс това страшно обичам есента в Родопите. В тези смесените гори, такава богата палитра! Съжалявам, че не съм художник, да нарисува есенната гора! И всички тези легенди за Орфей, съжалявам, че не знам едно стихотворение на Дамян - "Родопска нощ", в която казва, как искам като Орфей да опитомявам, животни и хора, много е красиво. Намерете го веднъж и го прочетете - казва се "Родопска нощ".

- Как се научихте да не отмъщавате, това научава ли се, или с него се раждаш?

"....и аз живях в семейство, в което силно вярващата ми майка беше много работлива, много кротка. От устата й никога не чух да излезе лоша дума. А човек това, което попие, преди още да разбира, е като модел на поведение. И дори аз затова често се шегувам, нали съм многознайница от малка. И цитирам един английски културен човек, писател, много известен, който казва, че нещастието на всяка жена е, че рано или късно заприличва на своята майка. И аз казвам, че това е моето щастие, защото повторих поведението й като съпруга, което беше и моето поведение като съпруга.

Което беше много добро за човек като Дамян Дамянов, свръхчувствителен, на когато аз оставих небето - да хвърчи там, да се рее....Защото самият той казва: "Когато пиша, ставам друг човек". И се научих да ходя здраво по земята, защото един небесен обитател в едно семейство стига. Разделихме се, за да останем заедно.

- Вероятно е по-лесно, когато единият от двамата съпрузи е по-смирен?

"Смирението е много трудно постижение, особено за една жена. Мъжът е по-крехък дух, той по-мъчно се смирява. Е, щом Господ ни е избрал да раждаме, а раждането беше поне по наше време още голямо изпитание. Старите жени казваха, раждането е глава в торбата, тоест голямо премеждие беше да родиш. Три пъти съм раждала, знам, но никога не съм викала, де, беше ме срам.лл

Ами, да, така се ражда човек - в мъки? Сигурно казват, че и за бебетата било мъчение да се родят, но пък когато изплаче детето и го видиш, и край.... забравяш, че те е боляло... Но наистина, в живота така нареченото смирение е много важно нещо. Когато обаче не можеш, не е по силите ти и да искаш, не можеш да промениш нищо, тогава е по-разумно да приемеш това, защото съпротивата е излишна. Усложнява ти живота и пречи на тези, за които ти трябва да се грижиш, за които отговаряш. Има една молитва - съпруга на моята приятелка Радка като бях на гости в Щатите ми я подари, и много ми хареса. А не я знаех: Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога, да променя куража да променя нещата, които мога, и да прави разликата. И когато аз се запитах, какво мога да променя, отговорих си, че аз мога да променя само себе си. И се научих да командвам само на територията на моята душа, защото нямам право на ничия чужда душа да казвам да бъде такава или онакава".

Надежда Захариева: Човек има право да се разпорежда само със собствената си душа