Ярловица - слънчевото село на Северозапада

Името на селото е свързано с почитта към слънцето. Ярло се е наричал древнославянския бог на слънцето, плодородието и любовта. Мястото на селото е избрано не случайно от хората, заселилил се преди векове. Селото е благословено с плодородна земя, с изобилие от вода, гори, природни блага, и с трудолюбиви хора.

По време на турското робство  през 1861 г. 40 семейства напускат селото в Русия, но само след година се връщат отново в Ярловица. Местните хора се  прехранвали със земеделие и животновъдство - отглеждали крави, стада овце, кози. Преди 50 г. в селото живеели 700 души, децата ходели в селското училище. Днес са останали само 45 човека, на възраст над 80 години.

Кметски наместник на село Ярловица е Соня Велкова. Тя е родена тук, в селото през 1960 година. Когато е на 6 години, родителите ѝ заминават за Шумен. Тя отново се връща в родния край, когато създава собствено семейство през 1979 година. По образование е счетоводител, има висше икономическо образование специалност "Финанси". Работила е в различни банки. От седем години живее в Ярловица:

"Родителите ми са от Ярловица. Селото ни е много хубаво, китно, една тишина. Няма трафик на автомобили. Живеят реално 40 човека... През лятото идват и други, които седят 4-5 месеца. Помагам на хората по всякакъв начин... Сега съм сама, от февруари ще бъде назначен един човек по програмата за 14 дневна заетост... Хората получиха пари за отопление, сега продукти от червения кръст на хората с ниски пенсии... В момента нямаме автобуси, вече над една година, хората с частни коли стигат до града, причината е че отпадна договора с транспортната фирма, която ни обслужваше. Но има начин да се дофинансира тази дейност."

Основен проблем за хората, които живеят в село Ярловица е липсата на обществен транспорт. Преди година и половина е идвал автобус, сега обаче хората трябва сами да се справят с липсата на транспорт като търсят частен превоз. Това е тяхната болка, но им е мъчно и затова, че селото умира и младите хора не се връщат, установи наша анкета:

"През зимата гледам телевизия, лятото нямаме време за нищо, чоплим си по дворовете. Аз имам 15 кокошки, четири котки и едно голямо куче, има много чакали... Проблем е, че нямаме хора, проблем е, че нямаме автобус… Трябва да минат по всичките улици… Живеем спокойно, откъснати сме от света, децата ни носят всичко от града, аз съм на 84 години. Добре живеем, но нямаме рейс. Има хора искат да идат до Видин и си откупуват коли. Плащам 30 лв. да ида до Видин..."

Има и още проблеми за разрешаване в село Ярловица, обяснява кметският наместник Соня Велкова:

"Уличното осветление, да светне навсякъде, защото хората се страхуват, ще бъдат доставени още контейнери за смет, такса смет е същата засега... Имаме четирима земеделски производители, това са младите хора на селото, но не могат да осигурят целогодишна работна ръка."

В добрите години в Ярловица е имало заетост за всички хора в земеделието, селското стопанство, в леката промишленост, в селото е имало шивашки цех, хлебопекарна, магазини, училище. Всички са се трудили и са живели задружно и спокойно. Болните възрастни хора очакват с нетърпение отново да стартира програмата за лични асистенти, за да могат да бъдат подпомогнати в нелекия си живот. 

В село Ярловица има голям киносалон, построен по времето на социализма, който очаква бъдещ ремонт. В селото отдавна няма училище и детска градина, но пък има възродена църква, която събира всички обичащи и милеещи селото си  на храмовия ѝ празник "Света Троица " на 6 септември.

През 1881 година е била създадена старата църква, към нея е имало и килийно училище, където са се учили децата. С времето тя се разрушава. Но пък на нейно място е издигната нова. За историята на новопостроената църква през  2009 г.  ни разказва 86- годишният Момчил Стоянов, който е сред хората дарили средства и доброволен труд, за да бъде издигнат новия храм и е положил първия камък. 8 години продължава строежа на църквата:

"Първата копка беше с НВП дядо владика Дометиан. Иван Трифонов дари проекта за черквата, той е от Ярловица… Образувахме черковното настоятелство и на мястото на старата черква, започнахме да я строим. Това съвпадна с рушенето на ТКЗС-та. Почти цяло село е помагало... Всичко на ръка е извършено, всеки лев до стотинка и на никой не е плащано, всичко с доброволен труд, черквата ни обедини. Селото чувстваше, че трябва нещо да остане...“

Благодарствени писма са изпратени от името на църковното настоятелство и кметството до всички дарители и участници в построяването на църковния храм "Света Троица" в село Ярловица.