Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?
Ще намерят ли отговор сериозните проблеми за решаване, сред които концентрацията и непрозрачната собственост, сливането на икономически и политически интереси, липсата на синдикална защита и недостатъчната професионална подготовка на журналистите?
Темата дискутираме с Теодора Макавеева, журналист от Видин.
Радио ВИДИН: Дългогодишен журналист сте. Как се работи в малкия град? Несъмнено е различно да работиш тук, отколкото в София, където можеш да имаш зад гърба си БНР или друга национална медия.
"Като човек, който започна професионалния си път от една наистина много малка медия, регионален вестник с изключително малък екип, без силна подкрепа, която имат работещите в националните медии, където имат юристи и различни специалисти, мога да кажа, че меко казано е предизвикателно, изключително трудно. Заради това не много хора се задържат в сферата на медиите, на регионалните медии. Много добре знаем колко хора влизат и не издържат повече от година-две в системата. Просто защото да си журналист в малък град, където всички се познават, където икономическите зависимости са изключително големи, където икономическата среда е такава, че реално бизнесът рекламира единствено по други причини, тоест ако една медия е с властта, тогава бизнесът, който е обвързан с тази власт, ще рекламира. В противен случай - тук пари за реклама не се дават".
Радио ВИДИН: Оказвали ли са ви натиск? Дали от властта, дали от даден икономически кръг...
"Ако някой регионален журналист, може би с изключение на регионалната станция на БНР, която все пак е част от голяма медия, но ако някой регионален журналист извън Радио ВИДИН говори отрицателно на този въпрос - той лъже. Просто защото, пак казвам, тук е невъзможно да се оцелее в професията, ако нямаш подкрепата било то на някоя Община... Това може да е както с някакъв договор, така през някой проект - медийно отразяване на определени дейности. Това са различни начини, които са законни. Общо взето те официално не те ограничават, в нито един договор не е записано "даваме тези пари, ако вие не пишете лошо срещу нас". Но по-силна е автоцензурата в някои случаи".
Радио ВИДИН: В такива случаи се ползва думата "политкоректност". Разбирам Ви иначе. Вие имате опит зад гърба си, даже повече, отколкото аз, така че как се промени журналистиката през годините? Получихте ли това, което искахте?
"Влизайки в професията, всеки журналист е доста наивен. С времето тази наивност просто изчезва, вече ставаш реалист, в един момент - даже песимист. Бих казала, че медийната среда въобще може би извън София, там е по-различно, но в малките населени места, в градове като Видин, медийната среда изключително много се влоши. Просто защото ресурсите - както финансови, така икономически и всякакви, се концентрираха в определени кръгове по-силно, отколкото преди. Това прави оцеляването тук изключително трудно. Да не забравяме, че извън мисията журналистическата, все пак това е бизнес. Един собственик на медия, за да може да плаща на журналистите си, трябва да има приходи. Тези приходи трябва отнякъде да дойдат. Ще се повторя, но в град като Видин, където икономиката не е достатъчно развита, бизнесът не е склонен да се рекламира, е изключително трудно чрез пазарни механизми да се издържа една медия".
Радио ВИДИН: Тук е разковничето. Истината е, че добра журналистика се прави с много пари. Не става само с голяма воля или с многото прочетени книги. А ние сме в най-бедния край на Европа.
"Абсолютно. Във всяка една професия са важен фактор, но в медиите, където технологиите се развиват много бързо, променя се начинът, по който хората очакват да им бъде поднесена информацията, те едва ли не очакват в момента, в който се случва събитието, информацията да е до тях, тоест ти за 15 минути ще си се забавил... Тук вече влизат най-различни технологии, това означава, че екипите трябва да са достатъчно многобройни, за да могат да са на всяко място, на което би се случило нещо важно. Което за град като Видин е изключително трудно да се състави такъв екип. Не защото ги няма качествените журналисти, аз мисля, че ги има или поне има достатъчно хора с потенциал, които биха могли да се научат да навлязат в професията, но просто собствениците на медии нямат възможност да си позволят да поддържат такива екипи".
Радио ВИДИН: Част от Вашата кариера, включително в момента, е свързана с вестник. Живеем в динамични времена, развиващи се. Класическата журналистика е изправена пред огромен тест: онлайн пространството. Все повече популярност добиват, политиците все повече използват социалните мрежи. Можем да направим и препратка, без значение харесва ли ни или не, към Доналд Тръмп, който спечели кампании - чрез гостуванията си в подкастите. Как класическата медия, как един вестник може да се противопостави на тази тенденция?
"Не може. Краткият отговор е, че не може. Можем да отлагаме неизбежното: че традиционните медии, започвайки първо може би с вестници, в един момент просто вече няма да могат да оцеляват. Засега оцеляването на печатните медии е благодарение на изключително големите усилия на собствениците, на средства, които все пак идват от общините, няма да крия... Голямата борба при частните медии е, ако могат някой проект да спечелят, защото това също е един вариант, по който да си докарат приходи, включително за технологично обновление, за закупуване на апаратура, на компютри, на техника и дронове, което също е изключително важно, особено за медиите, които искат да създават видео съдържание. Да се върна към вестника: в момента, за да може един вестник да оцелее, той трябва да се развива паралелно и в други платформи. Тоест вестник без действащ интернет сайт няма как да оцелее. Без разработена фейсбук страница - няма как да оцелее, колкото и да ни е неприятно. Защото просто е такава ситуацията. Въпреки че на мен ми се иска някъде да сложим границата. Не мисля, че фейсбук е основното място. Фейсбук, Тик Ток или която и да е платформа, е основното място, през което трябва политиците да си комуникират с гражданите. Да не забравяме, че ролята на журналистите, когато взимат едно интервю, дали от политик или бизнесмен, не просто да го оставят да говори, но и да му задават въпроси. Да го накарат да каже неща, които иначе не би казал. Когато един политик излезе в Тик Ток и просто говори - да, той избира съдържанието, което формулира, а така реално нямаме обратната страна, няма някой, който да каже "добре, чакай, но преди година казахте друго"... С Вас сме хора, които следят политическите събития във Видин, знаем как едни и същи хора в рамките на 2-3 години тотално преобръщат...
Радио ВИДИН: Преобръщат си светогледа.
"Да, светогледа... и даже в много по-кратко време, особено с тези избори напоследък, които се случват през няколко месеца, ние виждаме как буквално има прескачания от едно политическо семейство в друго. Някак политиците се опитват да избягат от това, от въпросите, които биха били неудобни. Социалните медии са много подходящо място за осъществяването на едностранна комуникация".
Радио ВИДИН: Кой е най-важният урок, който научихте през годините?
"Да не приемаш нищо никога за чиста монета. Колкото и изтъркано да звучи, всяко нещо трябва да се проверява. Ако не си сигурен в една информация, абсолютно сигурен за себе си, по-добре да я задържиш, да не я казваш, докато нямаш 100% сигурност. Случва се така напоследък, че бързайки да изпреварим конкуренцията, новината да излезе от нас, понякога това е за сметка на достоверността дори. Бих казала, ако има някой, който сега навлиза в професията, проверяването на информацията е най-важното нещо. Без него, каквото и друго да правим, то олеква".
Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината. То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..
Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..
Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..
Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово. През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..