Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години.
Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в предпенсионна възраст, обясни председателят на Районната колегия на Българския лекарски съюз във Видин д-р Борислав Милчев. Не повече от петима са лекарите на възраст под 35 години, които упражняват дейност по придобита специалност.
"По-голямата част са от порядъка на между 45 и 55 години и доста на брой хора има, които са над 60 години и практикуват. Разбира се, в тази професия човек е полезен, докато има сили. Възрастта няма голямо значение за това до каква степен колегата е добър като професионалист, като специалист. Разбира се, има значение чисто от физиологична гледна точка, защото все пак ние сме хора и възрастовите промени за съжаление засягат и лекарите.“
Според д-р Милчев, въпреки тези данни, трябва да погледнем обективно в бъдещото и да не сме чак толкова черногледи.
„Само за тази година има 7 нови колеги, които са започнали специализация. Това са момчета и момичета, които са до 25, 26-годишна възраст. Това са обнадеждаващи данни.“
От влизането на България в Европейския съюз, пазарът на труда на хора, които притежават квалификацията „лекар“, е цяла Европа.
„Ние не бива да се сърдим, че младите колеги предпочитат по-добри условия, по-високи заплати и цивилизовано отношение на обществото към тях, това, което в държавата е доста оскъдно като възможности все още, за съжаление.“ Председателят на Районната лекарска колегия във Видин е убеден, че картината в бъдеще ще се промени и все повече млади лекари ще идват да практикуват на територията на областта.
Във видинската болница само след пет години повече от една трета от лекарите и специалистите по здравни грижи ще са в пенсионна възраст, и то само, ако се съгласят да работят, обяви директорът на Многопрофилната болница за активно лечение "Света Петка" д-р Ивета Найденова. Опитват се да привлекат млади лекари и медицински специалисти, а един от начините за това е възможността за специализация в лечебното заведение.
„В момента в болницата работят около 90 души лекари, казвам около, има текучество, плюс, минус един- двама месечно и 160 души специалисти по здравни грижи. За съжаление в момента, това, което сме правили като статистика ние, 28% от медицинския персонал е в пенсионна възраст. Ако при всички други равни условия това се запази и тези хора останат на работа, които са в момента, след пет години 35% от персонала ще бъдат в пенсионна възраст, което е много тревожно, тъй като не мога да очаквам, че всички пенсионери ще останат на работа, даже и по здравословни причини.“
Почти всички лекари и медицински специалисти са склонни да останат да работят и след като навършат възрастта за пенсиониране, каза д-р Ивета Найденова, но допълни, че това не е решение. Опитват се да привлекат млади кадри, като ги мотивират и финансово и професионално.
„Осигуряваме им възнаграждение, започвайки работа при нас, ориентирайки се към някаква специализация, още преди да са спечелили конкурса за специализация, преди да е дошло мястото за специализация, ние ги назначаваме на възнаграждение, което е по-високо от на останалите лекари – две и половина минимални заплати, както са специализантите в страната.“
На лекарите, които не са от Видин, могат да бъдат предоставени общински жилища.
„В болницата работят много добри, доказали се във времето специалисти в различни области, които постъпвайки при тях млад човек, всячески се опитват да му помагат и да го вкарват в работата на съответната специалност и да показват тънкостите в тази работа. Апаратура, необходима за работа в една нормална областна болница ние имаме.“
Седем млади лекари са започнали специализация в здравното заведение само през последната година. В болницата се опитват да компенсират и недостига на специалистите по здравни грижи.
„Още преди да завършат специалността „медицинска сестра“, „акушер“ или друга специалност по здравни грижи, биха могли да бъдат назначени, разбира се с по-малко отговорности, на длъжности като здравен асистент и да влязат в отделенията, обучавайки се от по-възрастните и по-обучените сестри и старшите сестри особено. Тук има много от сестрите, които са завършили здравен мениджмънт и които имат право да провеждат обучение на специалисти по здравни грижи.“
Болницата предлага и възможност студенти, които изучават здравни грижи в Русенския университет, да работят в лечебното заведение в продължение на поне пет години след като завършат. Докато завършат образованието си, за тях с помощта на дарители са осигурени стипендии.
Видин, заедно с Габрово и Ловеч, е сред областите, в които според Българския лекарски съюз, броят на лекарите намалява най-много. Проблемът с недостига на кадри в здравеопазването в страната е от повече от 20 години, коментира началникът на отделението по пневмология и фтизиатрия на видинската болница д-р Николай Николов. По думите му, трябва да има приемственост в професията, постоянно да има хора, които да искат да се обучават.
„Това вярно, че е държавна политика, но е и до самите хора, защото целта на всеки трябва да е да се образова. Целият път на създаването на един лекар е много дълъг. Трябва да има търпение, трябва да има отдаденост, което за съжаление в днешната ни държава някак си не се толерира. Може би едно е да има държавна политика, но е много важно да има образование и образованието да цели създаване на хора, които са отдадени на науката. Материалното стимулиране е добре да го има, но трябва да има и държавна политика, защото образование, сигурност и здравеопазване са трите опорни точки на държавата.“
Според д-р Николов специалистите се насочват към болниците в София и другите големи градове в страната, но основната маса пациенти са по малките населени места. Не могат да пътуват по 200, 300 или 500 километра, за да получат лекарска грижа.
Д-р Калоян Стоянов е един от младите специализанти в болницата във Видин. Избрал е отделението по белодробни болести.
„Реално аз дойдох във Видин, защото имах желание малко от малко да се подобри качеството на медицината във Видин. В това отделение сме четирима лекари, което е крайно недостатъчно, тъй като пулмологията е едно от тежките отделения на видинската болница. Отделението постоянно е пълно, постоянно имаме много пациенти, тежки случаи, остри, хронични също така.“
Д-р Таня Тодорова също е сред лекарите, които във видинската болница привлякоха през тази година. Специализира в кардиологията. Родом е от Видин. Завършила е университет в Румъния и въпреки че предложения за работа не ѝ липсват, се връща във Видин.
„Аз още от университета бях решила, че искам кардиология да специализирам. Хубавото е, че кардиологичното отделение на видинската болница е високо ниво на компетентност, имам правото да специализирам и мога много да науча в това отделение.“
Д-р Людмил Иванов е в болницата в града от два месеца. Специализант е по кожни и венерически болести.
„Преди две години завърших. Прехвърлих се от МВР болница, там специализирах кожни и венерически болести, но когато видях, че болницата е акредитирана да води специализанти и реших да се преместя тук.“
На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..
Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет. Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..