Обикновено през април се сещаме колко мила ни е Земята и колко много обичаме природата. Като стана дума за това, време е да спазя неотдавнашно обещание и да доразкажа история за туризъм.
Връщам се във времето и ето ме като дете.
Дойде ли април, с мама стягаме раниците и се втурваме напред – към природата. По онова време намирам природата за красива, но за изключително опасна.
Докато групата се наслаждава на приказни гледки, аз може да съм в поетично настроение, но не се увличам. Сигурна съм, че наоколо дебне кръвожадна мечка и следи всяка моя стъпка.
Може да сме в рая на приказните пейзажи, но в детската ми глава се върти друг филм. В него мечката набързо се е докопала до мен, вече ме е изяла, погребват ме с духова музика и две снимки. Първата - естествено моя. Втората - на мечката, която така безцеремонно е покосила живота ми още преди съществената му част да започне. Точно се унасям в страхотното парче, което оркестърът свири в моя чест, внезапно водачът прекъсва неистовия галоп на фантазията ми. Обявява кратка почивка. Спираме. Запасите с храна ме привличат като магнит. Набързо изгълтвам десетина милинки. Така и така ми предстоят мечка, апокалипсис, духова музика... Поне да ги посрещна добре нахранена.
В следващите часове, вместо очакваните от мен драми, се случват радост, красота, чист въздух, априлски сняг в планината. Така стигаме до финалното пързаляне. Стръмно е.
Внимателно наблюдавам как останалите се спускат по премръзналите камъчета. Спирам да мрънкам в момента, в който осъзнавам, че няма как да остана сама тук, насред нищото, при положение, че цялата група славно се изтегля надолу. Скоро съвсем ще притъмнее. Кой знае къде е онази мечка, която в сладките си мечти ме вижда на солидни порции .... Може в мислите й да фигурирам върху поднос от естествен материал, с лимонче в устата и артистично нахвърляни по мен борови клонки. За цвят и за разкош. Сигурно е някъде наоколо и бърза, бърза към мен. Тогава вземам категорично и смело решение. Сядам по задни части върху камъните и си представям, че съм на пързалка. Групата, на която й трябват минимум десетина-петнайсет минути да стигне до дискретната пътечка, онемяла от изненада, наблюдава шеметното ми спускане. Минута, не повече. Супер рисковано, но за сметка на това кратко и с успешен финал. Мечката е измамена, аз се приземявам в краката на смаяните си спътници и... ще живея.
Днес гледам на всичко това по съвсем различен начин и съм безкрайно благодарна на мама, която без да обръща внимание на вечното ми детско мърморене, ми показа цял един изумителен свят. Свят, който всеки миг очарова с прелестните си картини, прегръща с ухание на борове, дарява ни свободата на опияняващия си въздух, посреща ни с усмихнатите личица на цветята, добавя настроение с пухкавите бели облачета, които жизнерадостно се гонят по небето и закачливо променят формите си. Свят, който въздейства с всеки детайл – от мистичния звук на ехото, което се търкаля по баирите до сладкия аромат на горски боровинки.
Днес е денят на Земята. Тя заслужава нашата обич и грижа. Всяко докосване до природата носи усещане за щастие. Разполагаме с това невероятно богатство.
Лесна работа е да го пазим и ценим.
Само така ще можем да му се наслаждаваме година след година, поколение след поколение.
Автор: Даниела Иванова
Има една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече. Вярно: старицата..
„Оперни тайни“ е наречен най-новият проект на Държавна опера Варна, който стартира от февруари 2025 г. и е насочен към най-младата публика. Операта отваря врати за най-малките си зрители и ги води зад кулисите със специални тематични детски ателиета, които ще се провеждат всеки месец. Всички елементи и етапи от създаването на оперен спектакъл са..
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..