Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Снимка: Татяна Обретенова

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.


Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.




Има ли някаква статистика за България какво най-често се колекционира?

До края на 20 век колекционерството в България не беше много развито, хората колекционираха най-обикновени неща, които им доставяха лична радост - пощенски марки, употребявани фонокарти, лимки за игра, кибритчета, картинки от дъвки. Защото повечето от времето, което човек е с колекцията си, той я съзерцава и тя му носи някаква градивност. Разбира се, има колекционери на оръжия, на антични предмети, но е много важно да се познава закона, особено по отношение на античните предмети. Те са приоритет на придобиване първо от самата държава и всеки е длъжен, ако изкопае нещо от земята, да отиде първо в музея и да го покаже. Да се разбере има ли смисъл от това, музеят притежава ли го и ако го притежава и се откаже, тогава той има свободата да го прави каквото прецени.
Интересна е историята на варненския бог на познанието и плодородието Дарзалас. Тази малка статуетка попадна при мен преди повече от 20 години, разбира се показах я веднага на специалисти от музея. Направиха необходимите изследвания, разбра се значимостта на находката, но се оказа, че музеят няма пари да я закупи. Тогава направихме една много бърза акция, събрахме пари, откупихме я. Дарихме я на музея и досега в Археологическия музей във Варна се пази статуетката на бог Дарзалас и Варна има собствен бог. Трябва да има познание и съвместна работа - експерти, изследоватeли, историци и тези, които имахме желание да помогнем, се обединихме и много бързо успяхме да стигнем до щастлива развръзка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлана Драганова

Април – от минус 2 до плюс 30 градуса

След гъстите почти целодневни мъгли през последните дни във Варна и преваляванията от дъжд, в четвъртък имахме за малко слънчево време. И вместо да вадим от гардероба вече летните дрехи, от следващата седмица ще трябва да извадим по-дебелите якета и да слагаме отново шапка.  През първите дни на  април на места ще превали и сняг сочи прогнозата на..

публикувано на 04.04.25 в 08:15

Alex Callier (HOOVERPHONIC): Предимството на инди групите е, че хората не те разпознават по улиците

Интервю с Alex Callier (HOOVERPHONIC) На 10 април белгийската инди банда HOOVERPHONIC ще отбележи в България 25-годишнината от издаването на емблематичния „The Magnificent Tree“. Групата идва в София по покана „BGTSC“. Мястото е клуб „Joy Station“. HOOVERPHONIC идват със струнен квартет, за да претворят на живо „The Magnificent Tree“. SLOW..

публикувано на 04.04.25 в 08:00

Сега ми трябва глътка светлина

„Сега ми трябва глътка светлина“ – така се нарича новата стихосбирка на добричката поетеса Петранка Божкова. Книгата включва 59 стихотворения, разпределени в пет тематични цикъла. Поетичните изповеди разкриват широк спектър от чувства, тревожни въпроси, съмнения, радости и надежди. Петранка Божкова е филолог по образование и дългогодишен кореспондент..

публикувано на 03.04.25 в 08:00
Иво Инджов

Иво Инджов: Ахмед Доган вече е минало

Заплахата пред ДПС е Делян Пеевски, Ахмед Доган вече е минало. Доган трябва да бъде вече обект на исторически изследвания. Това коментира политическият анализатор Иво Инджов в контекста на очакващото се решение фракцията на Ахмед Доган да оттегли подкрепата си към кабинета "Желязков" и появилите се спекулации за разцепление на ДПС-ДПС. Митът за Сокола..

публикувано на 02.04.25 в 08:35
Георги Господинов и Анджела Родел с наградата „Букър”

Анджела Родел: "Букър" е награда за българската литература

Анджела Родел е родена в Съединените американски щати. Следва езикознание в университета Йейл. Актриса, музикант, преводач. Живее и работи в България. Превежда романа на Георги Господинов "Времеубежище", който беше отличен с наградата "Букър". "Преводач съм от 20 години. Учила съм много от други автори, преводачи-колеги. Приемам наградата като хубаво..

публикувано на 01.04.25 в 08:45

Галин Ненов-KillaBee - за музиката, бийтбокса и предстоящото второ издание на "Lord Of The Mic"

Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..

публикувано на 31.03.25 в 00:13

Георги Ангелов (История.BG): Образованието ни е от 19 век

Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..

обновено на 30.03.25 в 10:40