Петър Пенков: Народът обича "Дунавското хоро" и ще го танцува и още, и още...

Наричат Дунавското хоро неофициалният химн на България. То е създадено през април 1937 г. от военния музикант, композитор и баща на духовата музика у нас Дико Илиев. Хорото, превърнало се в един от символите на българската култура, е неизменна част от посрещането на Новата година. Дунавското – най-специалното хоро, което танцуваме на Нова година, освен всичко друго носи и своята символика – стъпките напред са повече от тези настрани. "Нека така да е и през новата година" сякаш си казват хората, хванати за ръце на празника. Ще го правят и следващата, и по-следващата година...

Трудно ли се научават стъпките на Дунавското хоро, каква е неговата история и има ли Нова година, в която не сме го танцували? Попитахме Петър Пенков, дългогодишен хореограф и бивш художествен ръковител на детския фолклорен ансамбъл „Китка цвете“. Започваме разговора от създателя на музиката – Дико Илиев:

Той е бил диригент на военен духов оркестър и автор на музиката на "Дунавското хоро". Именно тази музика е накарала хората да създадат хорото, то е създадено от народа. То не е авторско като самата музика. Народът го е обикнал толкова много и ще продължава да го танцува - и още, и още! Това хоро много добре легна на самите хора, на самите слушатели. А радиото и телевизията го разпространиха и то стана обичано от всички.

Има ли момент, в който да сме пропускали Дунавското хоро на Нова година?

За колко време един начинаещ може да научи стъпките на Дунавското хоро?

Зависи от човека – имал съм различни случаи. Веднъж при мен дойде един човек и каза, че иска да го научи. Мъчих го две седмици. Справихме се със задачата, но както и да го обясняваш – когато човекът иска да го научи, го научава. Зависи кой как чува музиката. Преди хорото се играеше много, особено когато имаше срещи. Ние му казвахме "Хорото на бай Тошо". Иначе предимно се играе в Северняшката област. 

Разговора с Петър Пенков чуйте в звуковия файл: