Katrine Stenbekk (KALANDRA): Българите сте невероятна музикална нация

Интервю с Katrine Stenbekk, Florian Winter и Jogeir Mæland (KALANDRA)

За първи път KALANDRA направиха хедлайнърски концерт в България. На 5 октомври по покана на „Blue Hills Events“ норвежците представиха новия албум „A Frame of Mind”. Концертът бе открит от специалния гост Lili Refrain. KALANDRA имат дълбока връзка със своите норвежки корени и характерен, и разпознаваем музикален стил. Кинематографична образност, с основа адаптиран северен фолклор с ефирни мелодии и китарен звук.

Интервюто с Katrine Stenbekk, Florian Winter и Jogeir Mæland (KALANDRA) е излъчено в предаването „Евробокс“ по програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна - Здравейте, как се чувствате?

Florian Winter - Много добре. Имаме почивен ден. Вече се чувстваме по-свежи и презаредени.

От другата страна - Как се получава турнето до сега?

Jogeir Mæland – Много добре по отношение на продажбите и посещаемостта. Хората идват на концертите. Също е добре и по отношение на подобряването на изпълненията. Забавляваме се много. От друга страна ни беше трудно, защото имахме 18 последователни дати и почти всеки ден имахме концерт. С изключение на един ден, в който прекосихме границата на Великобритания. Доста работа ни се събра. И много се наслаждаваме на почивния си ден днес.

От другата страна - В който давате интервюта.

Florian Winter – Никога не е точно почивен ден. Винаги има какво са се свърши.

Jogeir Mæland – Успяхме все пак да спим в истинско легло. Слушаме шума на океана.

Katrine Stenbekk – Аз дори поплувах днес. Плувах в морето. Беше много хубаво, водата е много топла.

От другата страна - Имате нов албум „A Frame of Mind”. Как всъщност се получи той, сравнен с останалите издания на KALANDRA?

Florian Winter – Можем да кажем, че първият ни албум определено беше много важен за нас. Защото е първи. Второто ни издание беше саундтрак. Т.е. нещо напълно различно. Той не дойде от същото място, независимо че ние сме неговите създатели. Но се надявам, че „A Frame of Mind” показва нашето израстване. Също така той е т.нар. труден втори албум. За първия имахме много време. За втория не чак толкова. Трябваше да научим много неща, за да го направим по този начин. В голяма степен той е резултат от нашата работна любов и в същото време процесът по неговото създаване и завършване беше много труден. Чувстваме се по-горди с него, отколкото с първия, защото вече знаем, че можем да композираме още един албум. А това донякъде ни прави по-спокойни.

Katrine Stenbekk – В същото време очакваме с нетърпение предстоящите ни албуми. Защото имаме всичко необходимо и знаем какво ни трябва. Знаем, че можем да се справим.

От другата страна - Ако трябва да продължим със сравненията – първият албум е повече сбор от песни, а по втория сте работили целенасочени, така ли?

Florian Winter – По някакъв начин и да, и не. Създадохме наистина много песни. Трябваше да избираме от 50 композиции. Така че „A Frame of Mind” не е концептуален албум. Но при него взехме по-голямо информирано решение коя песен ще стане част от описа. Всеки от нас имаше по няколко предложения и настояваше те да са част от проекта. В първия има композиции, които са създавани в продължение на много години. И сме щастливи, че по някакъв начин заработиха заедно. Този път отделихме повече време, за да помислим какво ще стане част от „A Frame of Mind”, както и какви истории искаме да разкажем с него.

Katrine Stenbekk – В същото време направихме по-бързо този албум, защото не ни се налагаше да работим повече на нормалните ни работи за разлика от първия.

Florian Winter – Този път имахме повече време за работа по музиката.

Katrine Stenbekk – В 80 процента от времето работихме на непълно работно време, за да ни отанат поне 20 процента, за да направим албума.

От другата страна - На първо място композирате единствено музика или се опитвате с нея да разказвате истории?

Jogeir Mæland – Бих казал и двете. Бих направил разграничението, че в музиката ни винаги има истории. Композирането е процес, в който използваме инструментите, които имате, за да направим дадена история възможно най-добра. Ако това отговоря на въпроса.

От другата страна - Какви истории разказвате?

Jogeir Mæland – Бих отбелязал, че в началото на процеса нямаме представа какво точно ще напишем, докато не открием фокуса на любопитството върху истинското ни аз. Понякога започваме с текст и неговата интерпретация. Друг път със серия от акорди, като повтарянето на тези акорди поражда различни чувства. В някакъв момент някое от тях ни се струва по-интересно. Опитваме се да го изразим с думи. В процеса на работа все още не знаем за какво точно говорим, докато текстът не е завършен. Никога не подхождаме към работата с идеята, че искаме да пишем по точно определена тема. Просто се опираме на чувството, което ни подсказва кое е свежо и за какво си струва да се пише.

Florian Winter – Съгласен съм, но трябва да отбележа, че всички песни отразяват, къде се намираме в животите ни в момента. Понякога се случва да сме на едно и също място. Така има интроспекция, както и собствено преоткриване. Става въпрос за наблюденията ни върху света, както и реакцията ни към тях. В голямата си част композициите отразяват нашия живот и в същото време нашето разбиране за света, погледнат през собствените ни животи и как го възприемаме.

От другата страна - Достигате ли до точката, в която музиката поема водеща роля при композирането?

Jogeir Mæland – Със сигурност. Понякога започваме от идея, записана на телефон. Знаем, че в нея има искра, има нещо наистина интересно. Когато работим по дадена композиция и по време на продукцията е въпрос на опит да запазим магията на оригиналната идея. След което всичко, което добавяме, има за цел да подчертава началната автентичност, след което крайният продукт да бъде дефиниран с нея. Идеята да звучи невероятно и разбиващо.

Florian Winter – Това се получава с продукцията. Примерно даден синтезаторен звук ме кара да се чувствам по определен начин. Започваме от него, след което песента се развива в посока, която поражда определени емоции, провокирани от китарен риф или струнни мелодии.

Katrine Stenbekk – Ще добавя, че когато композираме музика, го правим напълно съзнателно. Не винаги музиката се излива и ние просто я следваме. Често спираме и си задаваме въпроса дали това е най-доброто за песента. Кое е най-доброто за нея? Какво я подчертава? И когато не пея, как инструменталните части обясняват това, което не е необходимо да обяснявам?

Florian Winter – Процесът е много методичен. Нямаме конкретен отговор как се получават нещата при нас. За всяка песен подходът е наистина коренно различен.

От другата страна - Има ли голяма разлика между първоначалната идея и крайният резултат?

Jogeir Mæland – В повечето от случаите е точно така.

Katrine Stenbekk – Някои песни отнемат години, други няколко месеца.

Florian Winter – Понякога всичко става много бързо. Но рядко ни се случва. Понякога се формира идея, която много бързо се трансформира в песен. Което ни позволява да експериментираме малко повече. Друг път се връщаме към първоначалната идея, след изминаването на дълъг, криволичещ път от опити и възпроизвеждане на различни детйли. Обичаме да отделяме време за подобни експерименти. Дори и да развием оригиналната идея много бързо, ни е забавно да си поиграем, да поекспериментираме, за да видим какво можем да направим с музиката.

Jogeir Mæland – Най-добрите идеи се появяват спонтанно. Но понякога е необходимо повече време, за да превърнем крайния продукт в най-доброто, на което сме способни. Начинът ни на работа е комбинация от импровизация и спонтанност, заедно с методичност и постоянно опитване на нещо ново чрез непрекъснато слушане.

Florian Winter – Бих отбелязал, че първата чернова на „Властелина на пръстените” не е била толкова добра. И на Толкин му е отнело известно време, за да създаде истински шедьовър.

Jogeir Mæland –Все едно първоначално да създадеш мелодии единствено на пиано и едва след добавянето на оркестрациите, да достигнеш до краен резултат.

От другата страна - На какво стъпва втория Ви албум „A Frame of Mind” – на опита или на импровизацията?

Florian Winter – И на двете, но е трудно да отличим едната или другата страна.

Katrine Stenbekk –  Ние работим бавно и сме широкоскроени в творческия процес. Не си поставяме лични граници и строги правила. Понякога е странно, защото в началото трябваше да сме отворени за всичко, което ни се предлага. И от момента, в който всичко започна да се оформя и да намира мястото си, се превърнахме в съдии. Определяме какъв ще е финалният вариант, премахваме детайли, удължаваме части, подобряваме думите, усъвършенстваме композирането, за да бъде то по-добро. Едва тогава можем да сме придирчиви.

Jogeir Mæland – Процесът е интересен. След края на работата по „A Frame of Mind” си спомням, как си говорихме, че вече знаем как се прави албум, следователно можем да повторим процеса. Не, не става така. Сега отново трябва да се научим как да го направим. Защото сме дали всичко от себе си и заради самите нас.

Florian Winter – Имаше много импровизации в началото на този албум. Според мен така се появява всяка една идея. След импровизации тя просто изниква от някъде. Но по много различен начин преди да я вкараме в коловоз.

От другата страна - До колко творческите решения в KALANRA зависят от културните особености на Норвегия?

Katrine Stenbekk – Това е добър въпрос. Мисля, че при нас се случва през цялото време. Ние сме много различни като хора. Така че културните различия със сигурност оказват влияние на изборите, които правим и как ги правим.

Florian Winter – Не става въпрос толкова много за културните разлики, колкото за музикалната култура, с която сме израснали.

Katrine Stenbekk – Тук става въпрос за индивидуалния подход. Florian е израснал по различен начин от мен. А това се отразява възприемането ни на рифове и мелодии.

Florian Winter – Няма как да не споменем и норвежката култура, както и фолклора, които ни вдъхновяват. Със сигурност положението щеше да е различно, ако всички бяхме немци и бяхме основали групата в Германия. Звукът ни щеше да е коренно различен. Разбира се, че фолклорната музика от района, в който аз живея, е много по-различна от местата, от където са останалите. Особено при сравнение с Австрия и Швеция. Моята основа е много тъжната фолклорна музика. За останалите тя е по-приповдигната и танцувална. Нещо като българските импровизирани ритми.

Jogeir Mæland – Абсолютно! Обичам българската фолклорна музика. Всички я обичаме.

Katrine Stenbekk – Ние самите не можем да я възпроизведем, както и да я изпълним.

Florian Winter – Опитвал съм, но е много трудно да следвам ритъма и тактовете.

Katrine Stenbekk – Българите сте невероятна музикална нация.

Florian Winter – Това, което забелязах, докато бяхме в България, говорейки за фолклорната музика, е че вие сте много музикално осъзнати. Повечето от Вас имат някаква връзка с музиката и танците. А това не е така в Норвегия.

Jogeir Mæland – Може би при Вас е много повече от други народи. В Норвегия имаме фолклорни традиции, но не са толкова широко разпространени.

От другата страна - Възприемането на звука определеля ли се от културните различия?

Florian Winter – Разбира се. Бих го потвърдил. Примерът е много обиковен. Ако правите музика с четвърт тон, тя ще звучи добре на хората в Армения или в Индия, но ще е много странна за нас.

Katrine Stenbekk – Но това се отнася и за личното възприемане. Четиримата сме с напълно различно възпитание и внасяме различни детайли в собствената ни музика. Florian, примерно, ми показва риф. На мен обаче ми прилича на нещо друго. Отбелязвам го, а Florian отговаря, че няма точно това предвид. Казва му, че искам мелодия, която да носи духа на 90-те, а той ме апострофира, че това е толкова архаично и не може да го понася.

Florian Winter – Никога не съм казвал подобно нещо.

Katrine Stenbekk – Напротив, казвал си. Аз искам нещо в духа на Enya от 90-те. Просто да опита, да бъде с мен. Опитай се да харесаш звука. След това сами ще стигнем до него.

Florian Winter – В крайна сметка никога не го направихме. Минахме на следващото.

Jogeir Mæland – Това е като културните аспекти на нациите. Проведох този разговор преди дни. По някакъв начин ние имитираме средата, която обитаваме. Според мен музиката е произлязла, когато хората са се опитвали да имитират животните. Когато отидеш в гората, чуваш много звуци. Животински, горски. Мога да си представя как хората са обикаляли около лагерните огньове и са се опитвали да имитират виенето на вълците или някоя птица. Различните части на света имат различно наследство, различни видове звуци, които са интегрирани в сърцевината на нацията. В Норвегия например това са големите обширни планини. Ако се настроиш и излезеш на разходка, за да чуеш средата, можеш да попаднеш на наистина нещо много древно. И то може да те вдъхнови от културна гледна точка.

Florian Winter – Ако някой в България или Испания си пусне нашата музика, ще я интерпретира по различен начин въз основа на културните особености. Артистичното възпитание играе важна роля. Но си мисля, че ако отидете в Норвегия, седнете на върха на планината и си пуснете нашата музика, ще се свържете с нея по начина, по който го правим ние.

От другата страна - Каква тогава е ролята в слушателя в процеса на музикална комуникация?

Katrine Stenbekk –Всъщност не е наша работа да определяме това, защото всеки начин, по който се възприема музиката, е правилният начин. Всеки преживява музиката, независимо дали е на живо или си е пуснал плоча, или слуша онлайн. Всичко е правилно за всеки. Не искам да казвам на никого как да преживява музиката, щом го прави.

Florian Winter – Бих отбелязал, че начинът, по който ние пишем музика, не е непременно най-подходящ за пасивно слушане, ако си я пуснете като фон на някой купон. Няма да успеете да се свържете с нея, защото тя изисква повече внимание. Може да не е най-сложната, рифова и със странно темпо, която съществува, защото има много по-виртуализирана музика. Но в нашата има слоеве, така че, за да е пълна насладата от нея, слушането трябва да е актино, т.е. да й отделите внимание. Тогава ще се появи и добавената стойност.

Jogeir Mæland – Не мисля, че в музиката или която и да е форма на изкуство по своята същност има определено значение или емоции в самото произведение. Според мен те идват от самия слушател. И това става, когато той е достатъчно любопитен, застанал е пред картината или слуша дадено музикално поризведение. Ето още един пример, че възприемането на изкуството не е пасивен, а е активен процес. Ние определено влагаме много емоции в музиката ни. Но начинът да стигнете до някаква част от тях, е да се попитате какво преживявате, когато комуникирате с произведението.

От другата страна - Но не е ли работа на артиста да привлече публиката?

Jogeir Mæland – Разбира се, че е така.

Katrine Stenbekk –Можем да бъдем единствено самите себе си. И ако нашият начин резонира с някого, това е хубаво, а ако не, значи не е наша работа да печелим хората, които не разбират изкуството ни. Нормално е да не се харесва от всички. Всеки е свободен да идва и да си тръгва. Каквото си пожелае. Ако по време на наш концерт, всички говорят, докато ние сме на сцената, това не означава задължително, че публиката е груба. В подобен случай може би е наша работа да се опитаме, да им приковем вниманието по време на изпълнението.

Florian Winter – Наистина ще е различно, когато хората си говорят един с друг без да отдават значение на концерта. Може би тогава грешката е наша, че не привличаме вниманието им.

Jogeir Mæland – Може би звукът не е добър или не сме на сцената в подходящия час от деня. Факторите са много. Постоянно след концерт си задаваме въпроса, дали сме допуснали някаква грешка, когато не сме получили очакваната реакция. Как бихме могли да се подобрим? Така че това е постоянен процес на развитие. Постоянно се опитваме да бъдем най-добрата версия на себе си и да представяме по най-добрия начин нашата музика по време на концертите ни. Опитваме се да сме най-добрите. Но както и Katrine каза, не искаме да принуждаваме хората да ни слушат. Ако те харесват онова, което правим, е привилегия и чест. Ако не ни харесват, нямаме проблем. Единственото, което можем да правим, е да се възможно най-добри с всеки изминал ден.

От другата страна - Как се справяте с липсата на внимание по време на Ваш концерт?

Jogeir Mæland – Не съм виждал такива хора. Но има голяма разлика как реагира публиката от различните части на света. Как преживява концертите. Бяхме в Тулуза, Франция. Там феновете харесаха шоуто. Но го показаха по странен начин. Когато приключим с дадена песен, се чува едно бучене, все едно ни освиркват. Което всъщност означава, че изпълнението е било много добро.

Florian Winter – Напълно обратно на всичко.

Jogeir Mæland – Правиш най-доброто си изпълнение. Светлините създават атмосфера, удряш последния акорд и освиркванията започват. Наистина много странна реакция.

Florian Winter – Много се радвам, е ни предупредиха преди концерта.

Jogeir Mæland – За това турне сме наистина много щастливи, че хората си вземат билети, за да видят KALANDRA и можем да контролираме всички аспекти на нашето изпълнение. Публиката ни уважава, а на някои места и още повече. Там пазят тишина през цялото шоу. И чак накрая ръкопляскат Което ни успокоява, че са харесали изпълнението, а не са се отвратили, както примерно сме си мислели по време на концерта.

Katrine Stenbekk – Имаше един или двама, които ги изведоха, защото твърде много говореха.

Jogeir Mæland – Случват се такива неща. Но хората бяха много възприемчиви по време на изпълненията. Може би щеше да ни е по-трудно, ако концертът ни е по средата на нощта, когато сме на фестивал. Там едва ли ще има много хора, които да се свържат с музиката ни. Защото може би нямат никаква представа кои сме.

Katrine Stenbekk – Надявам се, че никога няма да имаме концерт в два часа сутринта. Ще е много лошо за бандата.

Florian Winter – Това би провалило дори концерт в някой замък. Но ще го преживея.

От другата страна - Кое е най-доброто място за концерт на KALANDRA?

Katrine Stenbekk – В гората. Или на върха на планината.

Florian Winter – Или в Античния театър в Пловдив. Искам да се върна там.

Jogeir Mæland – Тази история сме я разказвали. Двамата с Katrine пътувахме из България. Преди седем или осем години. От Варна отидохме в Пловдив и се влюбихме в града. Тогава участвахме в нестинарски танци и ходихме го нагорещени въглени на един фестивал на юг. Много добро преживяване. Посетихме наистина красиви места. След което се озовахме в този прекрасен театър в Пловдив. Разхождахме се и се дивяхме как са протрити камъните от вековете ходене по тях. Тогава си говорихме как един ден искаме да свирим тук. Ще е невероятно. И пет години по-късно имахме концерт в Античния театър в Пловдив с WARDRUNA. Беше като катарзис. Много специално.

Florian Winter – Наистина много специално преживяване.

Katrine Stenbekk –Имах чувството, че предварително сме посяли семена в съзнанието си и след това Вселената си е казала „Нека да видя какво мога да направя.“

Florian Winter – Мисля, че освен това концерт на открито в гора също е перфектна локация за нас. Това ще ни помогне и за звука.

От другата страна - Последен въпрос – каква е крайната цел на Вашето изкуство?

Florian Winter – Да живеем от музиката ни, за да можем да създаваме повече от нея. Да сме единствено артисти. Да не се притесняваме за финансовата ни стабилност. Просто да създаваме музика и да не се тревожим за нищо друго.

Jogeir Mæland – И правейки го да пазим автентичността си. Да сме искрени към себе си. Да създаваме музиката, която искаме и да можем с нейна помощ, да живеем и да пътуваме. Мисля, че сме много близо до този момент.

Katrine Stenbekk –Искам да имам всичко, което едно нормално семейство има. Куче, къща, кола. Искам основни неща, но искам да си ги купя с парите, които изкарвам от музиката. Това е. Надявам се, че не искам твърде много.