Проф. Милко Палангурски: "Сан Стефано е само една стъпка към окончателното освобождение на България"

Санстефанският мирен договор е част от пътя на Освобождението на България. Това са някъде около 15 стъпки в дипломатическо отношение и една война, предшествана от едно въстание.Така че, Сан Стефано е един от маркерите към българската свобода.". Това каза в интервю за предаването "Позиция" на Радио Варна професорът по Нова история на България във Великотърновския университет Милко Палангурски.

И още важни и интересни коментари за стойността на мира и значението на договора, подписан в Сан Стефано.

Самият Сан Стефански мирен договор е един мит. Това е една предварително приготвена конструкция, която трябва да се използва в пропаганден смисъл и няма нищо общо с онова, което предварително е договорено, прието, решено и подписано от основната движеща сила - Руската империя. Но пак подчертавам - българският въпрос  от Цариградската конференция през зимата на 1876-та година до Берлинския договор е европейски. Завършва като такъв и България е призната за европейска държава. А Сан Стефано е само една от онези стъпки, които имат решаващо значение и своя роля и място в този процес.

Всяка от великите сили взима от територията на Османската империя и не може да става дума за никакви алтруистични чувства. Между другото, взимат всички, колкото могат - едни взимат остров Кипър, други взимат Бесарабия и я разменят с нашата Добруджа, трети - Нишкия санджак, четвърти - самата Добруджа. Други се приготвят да вземат Крит, Австро - Унгария гълта Босна и Херциговина, т.е. приятелство с Великите сили е невъзможно, още повече, когато ти не си субект на политиката, а си само един обект. С други думи, разглеждат те като нещо, което може да бъде използвано в името на голямата геостратегическа цел. Независимо каква е тя. В случая целта е ясна - Проливите и топло море, и всички балкански държави, включително и България, са продукт на този геополитически сблъсък. Някои се появиха по-рано, някои - като нас, по-късно. А някои и след нас, като Албания... А както виждате след разпада на Югославия и други държавици. Така че, процесът на разпада на Османската империя и на нейните наследнички  продължава и до ден днешен. И не може да очакваме някакви алтруистични отношения между великите сили по повод някой народ.

Руско - турската война завърши с общоевропейски мир. Конгресът на всички Велики сили потвърждава правото на нас българите да се самоуправляваме на определена територия, макар и разпокъсана на няколко части /създават две автономни държавици, които после се съединяват/. Позитивът от тази война е ясен. Ние не може да си кривим душата и да казваме, че Руско- турската война не е довела до добър резултат за народа ни. Напротив - именно тази война ражда нова България. Друг е въпросът, че решението е общоевропейско, и България вече е част от този европейски концерт.

Ние /България/ даже изпреварихме някои народи с много сериозни традиции. Полша тогава нямаше държавност. Чехия и Словакия нямаха държавност. Ние се появихме на политическата карта на Европа далеч преди някои централноевропейски държави, които са на много по-висок стадий на развитие. Дори само това да е резултатът от договора и войната за нас, е достатъчно да почитаме паметта на загиналите. Но пак казвам - при нас се получава един двояк поглед към Сан Стефано чисто политически, и на всеки Трети март си задаваме този въпрос „Свобода ли е, не е ли свобода?”. Свобода, доколкото е възможно!

Прагматизмът винаги е водещ в международната политика. В международните отношения прагматизмът е номер едно! Сантиментите са за онези, които трябва да викат "УРА!", да взимат оръжието и да решават национални или политически въпроси в окопите, и да умират за това. Не може да има народ, който да умира на фронта, независимо кой е той, без да му бъде представена някаква идеологическа, политическа, културна или религиозна конструкция, която да го обедини около идеята, че трябва да умира.

Варна преди и на 3 март 1878 г.

Във Варна пристигат египетски войски. Египет е с много странен статут - и васал на Османската империя, и под контрола и опеката на Британската империя, заради Суецкия канал. Египетската армия е създадена като британски корпус. Около 20 хиляди души пристигат с кораби във Варна. Корабите първо докарват логистиката - военни болници, комендантски части. След това пристигат редовните войски. Между другото, въвеждат изключителен ред в региона, обесвайки всякакъв вид разбойници без оглед на техният произход и вяра, с което докарват населението в Североизточна България до едно равновесие и спокойствие. Друг е въпросът, че те не участват в Руско - турската война.   Оттеглят се така, както са били транспортирани.