ЕКОномист: Не сме дорасли да осъзнаем колко сме богати

Димитър Събев е икономист, журналист и блогър https://mittag.wordpress.com/. Магистър по стопанско управление, специализира в Германия икономика на устойчивото развитие. Фокусира работата си върху пресечната точка между природа, пазар и култура: сфера, която той определя като „економика”. За Радио Варна той коментира тенденциите у нас:

На много места, тук и там в България, хората се сдружават и правят хубав, зелен, чист бизнес. Бях в едно предприятие, където правят кисело мляко и други млечни продукти, от съвсем чисти неща. Да, скъпо е, три пъти по-скъпо от нормалното кисело мляко, но като знаеш, че ядеш нещо чисто можеш да си го позволиш за детето си. В Странджа бях наскоро, в Царево, там екотуризмът набира сила. В България се появяват такива примери, страната има огромен потенциал, но големият принцип е, че за да получиш едно нещо трябва да се откажеш от друго. Не случайно народът е казал две дини под една мишница не носи.

Тоест?

Големи, мръсни производства са несъвместими с образа на зелената икономика. Но когато един цял девствен регион в Източните Родопи ще бъде смлян, за да се отвори нова златна мина, защото ще се направи нова златна мина с флотационна фабрика на една пресъхваща река Крумовица. Или пък когато има намерение в Трънския край, толкова чист, с български села с малки спретнати църквички, толкова прекрасен и с чист въздух, има намерение е там да се копае златото, което съдържа доста уран и арсеник! Нека Българите да знаят, че ако тези големи проекти се осъществят, митът за чистия бизнес, екотуризма и екохраните на България просто ще бъде смачкан!

А в Добруджа и Североизтока имаме ли добри примери, които сте проучвали?

Около Шабленското и Дуранкулашкото езеро доста пари се печелят от наблюдение на птици. Хората идват и си плащат. Съвсем наскоро завършихме проект с 10 експерти от Норвегия, Швейцария и България. Проучихме черноморската ивица. Това изследване, потвърди, че има значителна загуба на природни терени с потенциал.

Какво ще рече това?

Това, което хората получават от екосистемата като преки материални ползи, както пари и непреки ползи като избегнати щети.

На какво дължим загубата?

Чисто документирано статистически се дължи на нови спортни съоръжения, т.е. на голф игрища. Такива практики само показват, че не сме дорасли да осъзнаем колко сме богати. Но има положителни примери – в Добруджа виждам вместо да се садят само пшеница, слънчоглед, монокултури, тук и там вече е направена плодна градина. Това е съвсем различна добавена стойност! А и ползата за екосистемата е по-голяма от едно дърво, защото е трайно насаждение!  Лавандулови полета, България е може би най-големият износител на лавандулово масло в света. Правят се неща и точно тук е моментът на една отговорна национална политика, която може да стимулира тези предприемачи в зеления бизнес и да тушира всички тези бизнеси и големи предприятия, които биха убили зеления потенциал!