Феликс Каниц – картографът на българското Освобождение

Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра картографска служба. Проправяйки пътя за модерната маневрена война, често топографите изпреварвали настъпващите части и в движение са очертавали или коригирали военните карти...

Една географска карта помага за раждането на модерна България по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Австро-унгарецът Феликс Каниц (1829 – 1904) е първият западноевропеец, който обхожда над 3200 български села и градове. По пътищата и пътеките, извървени от Каниц и отразени за науката, идва и българското Освобождение. За "балканския пътувач", както известният славист и етнограф проф. Стоян Роменски нарича Каниц разговаряме с Николай Дунев, създател на сайта "Активна историческа карта".

Интервю на Иво Иванов с Николай Дунев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Неговата карта е наистина уникална. Тя е първата детайлна карта за част от българските земи. Плод е на дългогодишен труд – казва младият изследовател. – Други западноевропейски и руски изследователи също са идвали по нашите земи, но всичко, което са направили, е било свършено за много по-кратък период и това, което са видели и проучили е било много по-незадълбочено. Докато Феликс Каниц посвещава 18 години от живота си да обикаля из българската Мизия, Добруджа и Стара планина. Картата е съвършена за времето си. Тя не само коригира много грешки от стари карти, но открива нови неща, например теченията на реките – точно ги е очертал. Констатира, че единствената река, пресичаща Стара планина е Искър. Коригира посоката й право на север, защото много други карти я чертаят на изток-североизток. Разделя Стара планина на 3 части – западна, средна и източна. Измерва много височини с барометър – над 280 коти посочва колко точно са високи. Констатира най-важното – проходите през планината", изброява Дунев.

Карта на Дунавска България и Балкана със Софийския и Нишкия санджак – автор Ф. Каниц

На картата са нанесени 3200 селища от Северна България, Нишко, Пиротско, Подбалкана и част от южното Черноморие до Несебър. Различните етапи от десетата Руско-турска война (1877-1878 г.) – успешното преминаване на Дунава при Свищов (първият освободен български град), блокирането на османските гарнизони в Добруджа, обсадата на Плевен (арена на ожесточени сражения) и зимният преход на Балкана от руската императорска армия – са планирани именно по картата на Каниц. Истински шанс за руските щабове е, че те получават тази карта в навечерието на освободителната за България война.

Преминаване на Калоферски проход, гравюра от Ф. Каниц
"Всяка нова война изисква нови, по-добри карти. Особено в 19-и век картографията доста се развива – пояснява Николай Дунев. – Огромна е разликата между карти от началото и края на 19-и век. Постоянно са се правили такива карти при предходните войни, като Кримската (1853-56 г.) и от 1828-29 г., но те са предимно за източната част на Стара планина. Много важно е откъде да минат войските – и турските, и руските. През какви походи да се промушат. Руснаците имат един полковник – Николай Артамонов, който специално е бил натоварен да прави карти. Проучвал е не малко години преди войната от 1877-а. Но няколко месеца преди да започне войната руснаците разбират за картата на Феликс Каниц. Даже първият превод на неговата книга "Дунавска България и Балканът" е на руски от 1876 г., а след това излиза и картата. Първият ѝ вариант е от 1877 г. и руснаците веднага закупуват от Феликс Каниц около 1000 броя. Интересното е, че картата за военните цели е по-подробна. Тя е в мащаб 1:300000, докато онази към третия том от книгата на Каниц е 1:420000.Това е изключително добра карта за времето си, по която са се водили сраженията. Ген. Едуард Тотлебен след войната казва:"жалко, че нямахме същата карта и за оттатък Балкана" – пояснява Дунев.

Измерване барометричната височина на връх Копалник – Копаоник в Косово, гравюра от Ф. Каниц

Плътността на събраната от Каниц географска, етнографска, археологическа и политическа информация е постигната от детайлните проучвания на терен. Той обичал да отсяда на непретенциозни места, да разпитва хората от всеки етнос и прослойка. Благодарение на дарбата му да рисува и да е добър илюстратор, той оставя голям архив със скици, гравюри и акварели от българските земи през 19-и век, които днес имат безценна стойност. Неговият тритомен труд "Дунавска България и Балкана – исторически, географски и етнографски пътни студии" и до днес е актуален със своята информация за българското минало.

Ф. Каниц и неговата група на бивак след преход. Каниц е в средата на групата и му наливат вода.
Феликс Каниц е един от пламенните защитници в Западна Европа на българската кауза след Априлското въстание от 1876 г. През 1884 г. заслугите на австро-унгареца към българския народ и младата българска наука са високо оценени. Той е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията. Може би причината за тази щедрост е не само неговата любов към българите, но и фактът, че през 1863 г. в село Сребърна, след като се заразява от малария, именно българските селяни го спасяват от сигурна смърт.

Българско село, гравюра от Ф. Каниц

Във връзка с Националния празник 3 март, питаме създателя на прекрасния сайт "Активна историческа карта" Николай Дунев, дали освободителната война би се развила по друг начин, ако руската армия не разполагаше с картата на Феликс Каниц, за която австро-унгарецът е награден и с орден от руския император Александър II?

"Труден въпрос, в историята няма "ако" – казва любителят-картограф Николай Дунев:

"Те все пак са имали свои карти и щяха да се справят и с наличните със сигурност. Но определено е помогнала за бързина, за дислокация – къде точно се намираш е много важно. Със сигурност е помогнала да имат по-малко жертви!"

Вижте още:

Снимки: Иво Иванов, Научен архив на БАН