Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра картографска служба. Проправяйки пътя за модерната маневрена война, често топографите изпреварвали настъпващите части и в движение са очертавали или коригирали военните карти...
Една географска карта помага за раждането на модерна България по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Австро-унгарецът Феликс Каниц (1829 – 1904) е първият западноевропеец, който обхожда над 3200 български села и градове. По пътищата и пътеките, извървени от Каниц и отразени за науката, идва и българското Освобождение. За "балканския пътувач", както известният славист и етнограф проф. Стоян Роменски нарича Каниц разговаряме с Николай Дунев, създател на сайта "Активна историческа карта".
"Всяка нова война изисква нови, по-добри карти. Особено в 19-и век картографията доста се развива – пояснява Николай Дунев. – Огромна е разликата между карти от началото и края на 19-и век. Постоянно са се правили такива карти при предходните войни, като Кримската (1853-56 г.) и от 1828-29 г., но те са предимно за източната част на Стара планина. Много важно е откъде да минат войските – и турските, и руските. През какви походи да се промушат. Руснаците имат един полковник – Николай Артамонов, който специално е бил натоварен да прави карти. Проучвал е не малко години преди войната от 1877-а. Но няколко месеца преди да започне войната руснаците разбират за картата на Феликс Каниц. Даже първият превод на неговата книга "Дунавска България и Балканът" е на руски от 1876 г., а след това излиза и картата. Първият ѝ вариант е от 1877 г. и руснаците веднага закупуват от Феликс Каниц около 1000 броя. Интересното е, че картата за военните цели е по-подробна. Тя е в мащаб 1:300000, докато онази към третия том от книгата на Каниц е 1:420000.Това е изключително добра карта за времето си, по която са се водили сраженията. Ген. Едуард Тотлебен след войната казва:"жалко, че нямахме същата карта и за оттатък Балкана" – пояснява Дунев.
Феликс Каниц е един от пламенните защитници в Западна Европа на българската кауза след Априлското въстание от 1876 г. През 1884 г. заслугите на австро-унгареца към българския народ и младата българска наука са високо оценени. Той е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията. Може би причината за тази щедрост е не само неговата любов към българите, но и фактът, че през 1863 г. в село Сребърна, след като се заразява от малария, именно българските селяни го спасяват от сигурна смърт.
Във връзка с Националния празник 3 март, питаме създателя на прекрасния сайт "Активна историческа карта" Николай Дунев, дали освободителната война би се развила по друг начин, ако руската армия не разполагаше с картата на Феликс Каниц, за която австро-унгарецът е награден и с орден от руския император Александър II?
"Труден въпрос, в историята няма "ако" – казва любителят-картограф Николай Дунев:
"Те все пак са имали свои карти и щяха да се справят и с наличните със сигурност. Но определено е помогнала за бързина, за дислокация – къде точно се намираш е много важно. Със сигурност е помогнала да имат по-малко жертви!"
Вижте още:
Снимки: Иво Иванов, Научен архив на БАН
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания били брат и..
На 3 март честваме Деня на освобождението на България от османско иго. Почитаме паметта и на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск ,..
Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в..