Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Феликс Каниц – картографът на българското Освобождение

16
Феликс Каниц (1829-1904)
Снимка: архив

Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра картографска служба. Проправяйки пътя за модерната маневрена война, често топографите изпреварвали настъпващите части и в движение са очертавали или коригирали военните карти...

Една географска карта помага за раждането на модерна България по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Австро-унгарецът Феликс Каниц (1829 – 1904) е първият западноевропеец, който обхожда над 3200 български села и градове. По пътищата и пътеките, извървени от Каниц и отразени за науката, идва и българското Освобождение. За "балканския пътувач", както известният славист и етнограф проф. Стоян Роменски нарича Каниц разговаряме с Николай Дунев, създател на сайта "Активна историческа карта".

Николай Дунев
"Неговата карта е наистина уникална. Тя е първата детайлна карта за част от българските земи. Плод е на дългогодишен труд – казва младият изследовател. – Други западноевропейски и руски изследователи също са идвали по нашите земи, но всичко, което са направили, е било свършено за много по-кратък период и това, което са видели и проучили е било много по-незадълбочено. Докато Феликс Каниц посвещава 18 години от живота си да обикаля из българската МизияДобруджа и Стара планина. Картата е съвършена за времето си. Тя не само коригира много грешки от стари карти, но открива нови неща, например теченията на реките – точно ги е очертал. Констатира, че единствената река, пресичаща Стара планина е Искър. Коригира посоката й право на север, защото много други карти я чертаят на изток-североизток. Разделя Стара планина на 3 части – западна, средна и източна. Измерва много височини с барометър – над 280 коти посочва колко точно са високи. Констатира най-важното – проходите през планината", изброява Дунев.
Карта на Дунавска България и Балкана със Софийския и Нишкия санджак – автор Ф. Каниц
На картата са нанесени 3200 селища от Северна България, Нишко, Пиротско, Подбалкана и част от южното Черноморие до Несебър. Различните етапи от десетата Руско-турска война (1877-1878 г.– успешното преминаване на Дунава при Свищов (първият освободен български град), блокирането на османските гарнизони в Добруджа, обсадата на Плевен (арена на ожесточени сражения) и зимният преход на Балкана от руската императорска армия – са планирани именно по картата на Каниц. Истински шанс за руските щабове е, че те получават тази карта в навечерието на освободителната за България война. 

Преминаване на Калоферски проход, гравюра от Ф. Каниц
"Всяка нова война изисква нови, по-добри карти. Особено в 19-и век картографията доста се развива – пояснява Николай Дунев. – Огромна е разликата между карти от началото и края на 19-и век. Постоянно са се правили такива карти при предходните войни, като Кримската (1853-56 г.) и от 1828-29 г., но те са предимно за източната част на Стара планина. Много важно е откъде да минат войските – и турските, и руските. През какви походи да се промушат. Руснаците имат един полковник – Николай Артамонов, който специално е бил натоварен да прави карти. Проучвал е не малко години преди войната от 1877-а. Но няколко месеца преди да започне войната руснаците разбират за картата на Феликс Каниц. Даже първият превод на неговата книга "Дунавска България и Балканът" е на руски от 1876 г., а след това излиза и картата. Първият ѝ вариант е от 1877 г. и руснаците веднага закупуват от Феликс Каниц около 1000 броя. Интересното е, че картата за военните цели е по-подробна. Тя е в мащаб 1:300000, докато онази към третия том от книгата на Каниц е 1:420000.Това е изключително добра карта за времето си, по която са се водили сраженията. Ген. Едуард Тотлебен след войната казва:"жалко, че нямахме същата карта и за оттатък Балкана" –  пояснява Дунев.

Измерване барометричната височина на връх Копалник – Копаоник в Косово, гравюра от Ф. Каниц
Плътността на събраната от Каниц географска, етнографска, археологическа и политическа информация е постигната от детайлните проучвания на терен. Той обичал да отсяда на непретенциозни места, да разпитва хората от всеки етнос и прослойка. Благодарение на дарбата му да рисува и да е добър илюстратор, той оставя голям архив със скици, гравюри и акварели от българските земи през 19-и век, които днес имат безценна стойност. Неговият тритомен труд "Дунавска България и Балкана – исторически, географски и етнографски пътни студии" и до днес е актуален със своята информация за българското минало.

Ф. Каниц и неговата група на бивак след преход. Каниц е в средата на групата и му наливат вода.
Феликс Каниц е един от пламенните защитници в Западна Европа на българската кауза след Априлското въстание от 1876 г. През 1884 г. заслугите на австро-унгареца към българския народ и младата българска наука са високо оценени. Той е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията. Може би причината за тази щедрост е не само неговата любов към българите, но и фактът, че през 1863 г. в село Сребърна, след като се заразява от малария, именно българските селяни го спасяват от сигурна смърт.

Българско село, гравюра от Ф. Каниц

Във връзка с Националния празник 3 март, питаме създателя на прекрасния сайт "Активна историческа карта" Николай Дунев, дали освободителната война би се развила по друг начин, ако руската армия не разполагаше с картата на Феликс Каниц, за която австро-унгарецът е награден и с орден от руския император Александър II?

"Труден въпрос, в историята няма "ако" – казва любителят-картограф Николай Дунев:

"Те все пак са имали свои карти и щяха да се справят и с наличните със сигурност. Но определено е помогнала за бързина, за дислокация – къде точно се намираш е много важно. Със сигурност е помогнала да имат по-малко жертви!"

Вижте още:

Снимки: Иво Иванов, Научен архив на БАН




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Патриарх Даниил възглави възкресна вечерня в новия български храм в Лондон

Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон.  В богослужението участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний,..

публикувано на 22.02.25 в 23:01
Православният храм

Мечтата на три поколения българи в Лондон да имат свой православен храм се сбъдва

Възкресна вечерня, оглавена от Негово Светейшество българския патриарх Даниил на 22 февруари дава начало на тържествата за освещаването на новия храм "Св. Йоан Рилски" на българската православна общност в Лондон. За сънародниците ни в Обединеното..

публикувано на 22.02.25 в 08:40

Долнослав – забравената цивилизация, по-стара от Троя и съвременник на Шумер

Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на  Асеновград , между равнината и планината, а рхеолози разкриват селищни могили с отпечатъци от..

публикувано на 22.02.25 в 06:30